Решение № 6108 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2012 г.

Решение № 6108 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Николов Нинов с ЕГН ********** против решение № 1140/2.07.2012 на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 74 по описа за 2011 г. на този съд в частта, потвърждаваща ревизионния акт и отхвърляща жалбата в останалата й част. С решението е изменен РА № 1000543/5.07.2010 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-284/31.08.2010 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, като е определен за данъчен период 2003 г. нов размер на дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - 23 167,37 лв., ведно с лихва в размер на 18 775,83 лв. и е отхвърлена жалбата на Нинов в останалата й част. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Бургас, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП), редовно призован, не е подал писмен отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 1000543/5.07.2010 г. (РА), издаден от орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-284/31.08.2010 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП. Ревизиращите органи са определени задължения по Закона за облагане на доходите на физическите лица, отм. (ЗОДФЛ), за данъчен период 2003 г. в размер на 25 369,92 лева - главница и 20 419,34 лева - лихва; за данъчен период 2004 г. в размер на 33 673,78 лева - главница и 22 864,96 лева - лихва; за данъчен период 2005 г. в размер на 15 681,65 лева - главница и 8 716,19 лева - лихва и за данъчен период 2006 г. в размер на 25 465,80 лева - главница и 10 760,82 лева - лихва. С решението си Административен съд - гр. Бургас е изменил ревизионния акт в частта за данъчен период 2003 г. - относно определения данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и дължима лихва за периода, като е определил нов размер на дължимия данък - 23 167,37 лева, вместо определения с РА - 25 369,92 лева, и лихва - 18 775,83 лева върху това задължение, вместо установената по РА - 20 419,34 лева. Отхвърлил е жалбата в нейната останала част. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. За да отхвърли жалбата в горепосочените части, в които на Николай Нинов са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е направил съпоставка на общия размер на доходите и съответно, общия размер на разходите за периода 2003 г. - 2006 г. в края на данъчния период. Административният съд се произнесъл относно въпроса дали е налице превишения на разходите над приходите (доходите), респективно съществува ли недостиг на парични средства. Не е кредитирал нито един от представените договори за заем, както и заключението по техническата, (оценителна) експертиза, частично заключението по съдебно - счетоводната експертиза. съдът е изложил самостоятелни мотиви относно валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. Решението е неправилно, тъй като е необосновано. Съдът неправилно е приел въз основа на приобщените писмени доказателства и заключението по счетоводната експертиза в съдебната фаза на спора, че посочените като заемодатели лица не са предоставили парични средства на Николай Нинов. Този подход на съда има за последица неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя като основателни оплакванията от касационната жалба на Николай Николов Нинов. Според първоинстанционния съд, жалбоподателят не е доказал произхода на сумите, констатирани като надвишаващи размера на доходите и приходите на ревизираното лице. В съдебното решение е посочено, че не са ангажирани доказателства, обосноваващи извода, че жалбоподателят е получил в заем средства от цитираните в решението физически лица между които бащата на съпругата на оспорващия. Вещото лице Ангелов обаче изрично е обяснило в съдебно заседание, че всеки един от заемодателите притежава за процесните периоди доходи в доста по - голям размер в сравнение с предоставените заеми. На въпрос на юрк. Йотова вещото лице е отговорило, че заемодателите не са правили разходи за закупуването на имоти, а основните им разходи през периодите са свързани с препитанието на заемодателите. Процесуалният представител на дирекцията не е поставил нови задачи на вещото лице, нито пък е поискана експертиза в разширен състав по горепосочените въпроси. В този смисъл съдът необосновано е приел, че не следва да се съобрази с констатациите на експерта относно възможностите на заемодателите. Първоинстанционният съд е изложил неправилни мотиви и относно доказателствената сила на процесните договори. Това е така, защото в текста на чл. 181, ал. 1 от ГПК е предвидено, че частният документ има достоверна дата за трети лица, (каквото е приходният орган) от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Вещото лице е констатирало наличие на необходимите средства при заемодателите въз основа на частните документи и заключението е следвало да бъде кредитирано в хипотезата на чл. 202 ГПК. При постановяването на решение първоинстанционният съд в обжалваната част, съдът не се е произнесъл по всички относими доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът следва да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал и мотивите му трябва да са еднозначни. Съдът е изложил в случая противоречиви мотиви спрямо релевантните по спора факти и обстоятелства, както и относно прилагането на правни норми. Поради това решението се яви необосновано и при противоречиви мотиви относно фактите, свързани с оценката на имотите. От една страна съдът е кредитирал съдебно-техническата оценка, възложена по време на ревизията, а от друга е приел в решението си, че експертът е използвал по време на съдебното производство по адекватно избран метод за оценка. Мотивът за непосочване източниците на информация е несериозен, тъй като от заключението е видно, че вещото лице П. Шопова по съдебно - техническата експертиза е направила проверка на сделки с подобни на процесните имоти от данните, съдържащи се в Агенцията по вписванията, (Служба Несебър, Служба Царево, Служба Ямбол). Нотариалните актове за използваните аналози са приложени по делото, като част от сделките по тях са с учредена законна ипотека. Освен това вещото лице е обяснило пред съда в съдебното заседание на 15.11.2011 г., че жилищните сгради като местонахождение се намират в ромската махала, в съсобствени парцели, като там няма масивни сгради. Става въпрос за полумасивни сгради, чиято височина не отговаря на изискуемата за жилищни етажи. На улиците липсват тротоари и бордюри. Уточнено е, че по нотариални актове е налице описание на масивни жилищни сгради, а в действителност съществуват полумасивни постройки. Не е кредитирано заключението и относно оценката на земеделските земи, въпреки съдебният мотив, че оценката е изготвена по метода на сравнимите неконтролирани цени. Видно е, че заключението е прието без оспорване от страните, констатациите на експерта се подкрепя от събраните и приложени по делото писмени доказателства, поради което и касационната инстанция дава вяра на заключението на в. л. Шопова. Решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с официални документи - РА 281200582/19.06.2012 г., към който на основание чл. 50, ал. 4 от ДОПК са приобщени събраните от предходната ревизия доказателства. Не се спори, че с посоченият ревизионен акт, приходният орган е признал за налични паричните средства, съответно признато е за начално салдо, размерът на всичките суми, отпуснати по договори за заем за периода 2004 - 2006 г. РА е официален документ, издаден от органите по приходите в кръга на дейността им и като такъв се ползва с предвидената за него доказателствена тежест. След като с този РА органи по приходите не са извършили корекция на приетите суми по договорите за заем, това означава, че заемните суми, получени от Николай Нинов, са приети от самите органи по приходите. В противен случай, административният орган би коригирал акта си. При наличието на официален документ, с който не се извършва корекция на приетите за реални договори за заем, то от същите документи следва да се признае приход на получателя. В противоречие на логиката е в случая едни и същи договори да бъдат третират за целите на данъчното облагане по различен начин. Касационната инстанция намира за основателно оплакването от жалбата, че първоинстанционният съд не е подходил диференцирано, подробно и аналитично за всички доказателства и обстоятелства, така че да бъде изяснен спорният въпрос - налице ли е несъответствие между декларираните доходи от лицето и финансовото му състояние. В обобщение на изложеното по-горе може да се отбележи, че поради неправилното изчисляване и пренасяне на началните салда от предходни години, включване на определени суми от заеми, в разглеждания казус е формирана неправилна констатация в РА за наличие на средства с недоказан произход за периода 2003 г. - 2006 г. Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Н. Нинов следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 3 220 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение