Определение от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК и е образувано по искане на „МД Строй 07” ЕООД, чрез пълномощника адв. Николов, за отмяна на влязлото в сила решение № 2099 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 11174/2022 г. на Административен съд – София-град (АССГ) и на потвърждаващото го решение № 10502 от 01.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, по адм. дело № 5347/2023 г. Искателят твърди, че е налице основание за отмяна на съдебните решения по чл. 239, т. 5 от АПК. Делото е насрочено за разглеждане по същество на 10.10.2024 г. от 10.30 часа в първа зала на ВАС. След образуването му по него е постъпила молба от искателя с правно основание чл. 309, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за спиране на изпълнението на съдебните решения, чиято отмяна се иска, при условията на чл. 282, ал. 3 от ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид данните по делото, намира следното по направеното искане за спиране на изпълнението: С решение № 10502 от 01.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5347/2023 г. е оставено в сила решение № 2099 от 30.03.2023 г. на АССГ по адм. дело № 11174/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на „МД Строй 07“ ЕООД срещу заповед № РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, чл. 16в, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ и устройствени категории по т. 13 и т. 38 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е наредено служебно да се изработи проект за подробен устройствен план /ПУП/ – изменение на план за застрояване /ПЗ/ за УПИ І-5448, 5449 и УПИ ІІ-5448, от кв. 170а, [адрес], Столична община. В разпоредбите на глава четиринадесета от АПК, регламентиращи отмяната на влезли в сила съдебни актове, не е предвидена възможност за спиране на изпълнението на такива актове, които са предмет на искането за отмяна. Поради това и предвид разпоредбите на чл. 249 вр. чл. 144 от АПК намират субсидиарно приложение правилата на ГПК. В чл. 309, ал. 1 от ГПК е предвидено, че подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението; по искане на страната съдът може съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6. Посочените правни норми регламентират спирането на влязлото в сила съдебно решение и установените правила по чл. 282, ал. 2 – 6 от ГПК са в съответствие с гражданското, а не административното производство. В случая не е доказано наличието на основание за спиране на изпълнението на влезлите в сила съдебни актове. Твърдението, че ако не бъде спряно изпълнението на процесните решения, за дружеството могат да настъпят непоправими последици и вреди, само по себе си е недоказано, което априори изключва приложното поле на обезпечителната мярка, предвидена в чл. 309, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно и в административното съдебно производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Съществено е да се отбележи и, че от изложеното от искателя на този етап не се установява и вероятната основателност на искането за отмяна. Извън горното, обсъжданите решения на АССГ и на ВАС нямат осъдителен характер /извън акцесорните им части, с които се присъждат съдебни разноски/, що се отнася до главното им съдържание касателно отхвърлянето на жалбата на дружеството срещу процесната заповед на главния архитект, а спиране на изпълнението по реда на чл. 309, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 249 вр. чл. 144 от АПК може да се иска само на осъдителни съдебни актове, защото само те подлежат на изпълнение. По изложените съображения искането за спиране на изпълнението на влезлите в сила съдебни актове следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия