Определение № 10042 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2026 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. М. от град Перник, против определение № 4001/01.07.2026г., постановено по административно дело № 808/26г.по описа на Административен съд- Благоевград, с което жалбата на М. против заповед № ДИ-9/03.02.2026 г. на областния управител на област Благоевград е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение. Моли се за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Областният управител на област Благоевград оспорва частната жалба. Счита, че определението на съда е правилно и моли за оставянето му в сила. Ответниците по частната жалба- Л. Ц. и Л. Р. Ц., считат същата за неоснователна и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна в производството, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административен съд- Благоевград е сезиран с жалба, подадена от Г. М. срещу заповед № № ДИ-9/03.02.2026 г. на областния управител на област Благоевград, с която е наредил да се отпише от актовите книги на държавните имоти, имот държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 65334.202.30 с площ 17482,00 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За машиностроителната и машинообработващата промишленост, "Промишлена зона", местност "Сухо поле" по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сандански, общ. Сандански, обл. Благоевград, описан в АЧДС № 3275/09.02.2018г., по искане на Л. Р. Ц. от град Перник. Правният си интерес от оспорването на тази заповед жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че съгласно нотариален акт [заличен текст] е собственик на законно построени промишлени сгради, построени върху описания имот. Съдът приема, че обжалваната заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с нея не се засягат права или законни интереси на други правни субекти. Приема, че дейността по актуване и деактуване на имоти-държавна собственост, представлява дейност по управление и отчитане на тези имоти, а съставените актове за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Така постановеното определение е правилно. По своята същност заповедите за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост представляват нареждане до орган или лице, подчинени на органа, издал заповедта и пораждат задължение единствено за тях. Дейността по отписването от актовите книги е дейност във връзка с регистрацията на имотите и от нея не се пораждат, нито погасяват субективни материални права и съответно не могат да бъдат застрашени собственическите права на лицата. По аргумент на чл. 5, ал. 3 от ЗДС, актът за държавна собственост не е правопораждащ, правопроменящ или правопогасяващ юридически факт. Съобразно трайно установената съдебна практика, ако правото на собственост на жалбоподателя се отрича от определен правен субект, възникналият спор следва да бъде разрешен по общия исков ред, а не в настоящото производство. При наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК - жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на административния процес, правилно същата като недопустима е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното по нея съдебно производство. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховния административен съд, четвърто отделение,