Определение № 9564 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба М. С. К. срещу определение №1130/24.07.2026 г., постановено по адм. д. 211/2025 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Частният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното определение, което е постановено въпреки дадените задължителни указания от Върховния административен съд, че спорът трябва да се разгледа по същество. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба, в която се иска да бъде отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Не претендира разноски. Ответникът Българска народна банка (БНБ) оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор, в която се противопоставя на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №1130/24.07.2026 г., постановено по адм. д. 211/2025 г. по описа на АССО е оставена без разглеждане жалбата на М. С. К. срещу писмо с изх.№БНБ-19008/05.02.2025 г. на БНБ, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото оспореното писмо има уведомителен характер, а не представлява изричен отказ по искане, с което е упражнено право по чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните). Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията на АССО, изложени в обжалваното определение, според които жалбата на М. К. е процесуално недопустима, се съдържат и в мотивите на определение № 75/19.01.2026 г., постановено по същото дело и отменено с определение № 4123/15.04.2026 г., постановено по адм.д. 3162/2026 г. по описа на Върховния административен съд. С цитираното определение на Върховния административен съд делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 224 от АПК тези указания на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В случая като не се е съобразила със задължителните указания на Върховния административен съд, първата инстанция е постановила незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна само на това основание. Позоваването на съдебно решение, постановено по друг правен спор между други страни, не представлява основание за несъобразяване със задължителни указания на горната инстанция по конкретното дело. Формулираните в частната жалба въпроси, които се иска да бъдат поставени като преюдициално запитване до СЕС са неотносими към предмета на настоящата производство по чл. 229 от АПК, а евентуално към спора по същество, поради което независимо, че настоящият съдебен състав го разглежда като последна инстанция не е длъжна да отправи сезира СЕС по чл. 267 от ДФЕС. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на определение № 4123/15.04.2026 г., постановено по адм.д. 3162/2026 г. по описа на Върховния административен съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение