Определение № 2328 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 759/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Некст Лоджистикс“ ЕООД срещу определение №42 от 29.01.2026 г. по в.т.д.№330/2025 г. на АС Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото в частта за разноските, присъдени на въззиваемата страна, чрез увеличаване на адвокатското възнаграждение до пълния претендиран размер от 13 134.48 лв. с ДДС, на основание чл.248 ГПК. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, като независимо, че процесуален представител не се е явявал при провеждане на открито съдебно заседание, за същото е била депозирана подробна молба. Също така се посочва, че въззивният съд не е взел предвид, че са депозирани два отговора на въззивни жалби и отговор на частна жалба, респективно не може да се приеме, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 13 134.48 лв. с ДДС е прекомерен. Ответната страна по жалбата „Агро плант инвест“ ООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на АС Варна е установил, че въззивното производство има за предмет две въззивни жалби на „Агро плант инвест“ ЕООД и една частна жалба на същото дружество срещу определение по чл.248 ГПК, по всяка от които принципно се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Приел е, че при определяне на адвокатското възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба №1/2004 г., е извършил преценка на фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е особено завишена във въззивното производство, независимо от обхвата му – по подадени две въззивни и една частна жалба. Преценил е осъществените от пълномощникът на „Некст лоджистикс“ ЕООД процесуални действия в защита на доверителя си по всяка от жалбите - подаване на отговор, вкл. становище за открито заседание и е взел предвид, че в случая процесуалното представителство на въззиваемото дружество е било осъществено във въззивното производство, което не се характеризира с въведени нови фактически твърдения и правни доводи, извършени допълнителни процесуални действия и събиране на доказателства, т.е. при незатруднителна за страната защита. Изложил е съображения, че съобразно обжалваемия интерес възнаграждението възлиза на 10 945 лв., съгласно чл.7, ал.2, а съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата – на 8209.05 лв., като върху възнаграждението се начислява и дължимия ДДС на основание § 2а от Наредбата. Посочил е, че във въззивното производство е обсъдил осъществената от пълномощника на „Некст лоджистикс“ ЕООД пълна и адекватна процесуална защита, като с оглед ориентировъчния и незадължителен характер на предвидените в Наредбата минимални размери, в контекста на фактическата и правна сложност на спора, не е споделил доводите на молителя, че целта на присъждането на разноските е да бъде възстановено материалното положение на страната от преди образуване на делото и репариране на сторените от нея разноски с оглед изхода от спора. Изразил е становище, че прилагането на този принцип би обезсмислил и игнорирал предвидената в чл.78, ал.5 ГПК възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение при прекомерност, а и уговореният между представител и представляван размер адвокатско възнаграждение не е противопоставим на насрещната страна, когато е налице основателно възражение по чл.78, ал.5 ГПК и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразен с правната и фактическа сложност на делото – в този случай, намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да стане при спазване на изискването, предвидено в чл.36, ал.2 ЗА, размерът на дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да е справедлив и обоснован. Не на последно място е отчел, че пред въззивната инстанция молителят „Некст лоджистикс“ ЕООД е претендирал общо възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК, без да отграничи размер съобразно осъществената защита по всяка от жалбите, като липсва такова отделяне и в основанието на издадената от адвокатското дружество фактура №1156/16.10.2025 г. Определението е правилно. След постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е формирана многобройна практика на ВКС, съобразно която, предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, като при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, уговореният размер на възнаграждението може да бъде преценен от съда, като от значение са видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, интересът и видът и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е осъществил преценка на предмета на делото (включително обстоятелството, че са подадени две въззивни и една частна жалба), на фактическата и правната му сложност, на обжалвания интерес и на извършените от процесуалния представител на ответника действия, поради което определението като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение