Решение № 3225 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Табакова срещу решение № 21741 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 4688/2025г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ППН - 01- 392/2023г. от 27.03.2025г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за основателна жалба рег. № ППН -01 - 392/16.05.2023г., подадена от Х. И. И.; за нарушение на чл.53, ал.3 във вр. с чл.56, ал.2 ЗЗЛД, на основание чл. 80, ал.1, т.4 от ЗЗЛД на министъра на вътрешните работи е наложена корективна мярка - разпореждане да приведе операциите по обработване на данни в съответствие с разпоредбите на глава VIII от ЗЗЛД като отговаря на подадени заявления за упражняване на права в срока по чл.53, ал.3 от закона.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се иска да се отмяна на решението като се уважи изцяло първоначалната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрк. Найденова оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски.

Ответникът - Х. И. И., редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разтледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по оспорване на министъра на вътрешните работи срещу Решение № ППН - 01- 392/2023г. от 27.03.2025г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, Комисията е решила следното:

1. Обявила е жалба ППН-01-392/16.05.2023 г. на Х. И. И. за основателна.

2. На основание чл. 80, ал.1, т.4 от ЗЗЛД за нарушение на чл.53, ал.3 във врз с чл.56, ал.2 ЗЗЛД е наложила на министъра на вътрешните работи корективна мярка - разпореждане да приведе операциите по обработване на данни в съответствие с разпоредбите на глава VIII от ЗЗЛД като отговаря на подадени заявление за упражняване на права в срока по чл.53, ал.3 от ЗЗЛД.

За да се произнесе по спора и отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 АПК и не са допуснати нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че Х. И. е подал искане за изтриване на личните данни в заявление от 13.03.2023г. и заявление от 04.04.2023г., което съставлява искане по чл.56, ал.2 ЗЗЛД по които е налице произнасяне от директор на ГДНП с Решение № 328605 - 141/20.09.2023г., извън определения в закона срок по чл.53, ал.3 от ЗЗЛД, като не са налице данни за удължаване на срока от страна на администратора на данните. Съдът е извел извод, че с бездействието си по произнасяне в срок по заявленията, министърът на вътрешните работи е нарушил разпоредбите на чл.53, ал.3 във вр. с чл.56, ал.2 ЗЗЛД и правилно, с оглед произнасянето в хода на производството пред КЗЛД е наложена корективна мярка по чл.80, ал.1, т.4 ЗЗЛД с оглед целта, която се преследва.

Решението е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна.

Съдът е анализирал точно подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилни са изводите на съда, че решението е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, след законосъобразно проведено административно производство и в съответствие с материалния закон.

Правото на заличаване на обработваните лични данни от администраторите на лични данни е гарантирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 216/679 и в чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМВР предвижда заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 ЗЗЛД да се разглеждат от администратора на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица.

Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В чл. 53, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено, че администраторът предприема необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54 и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 – 58 и чл. 68 относно обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Според правилото на 53, ал. 3 ЗЗЛД, администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията.

В обсъждания случай съдът правилно е приел, че администраторът на лични данни се е произнесъл по искането на субекта на данни с решение на 20.09.2023г.( по заявления от 13.03.2023г. и 04.04.2023г.), т.е. след изтичане на срока по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД. Правилно съдът е приел, че няма данни по административната преписка за наличие на предпоставките по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД за удължаване на срока за произнасяне – сложност или брой на исканията, а и тази възможност не е била използвана от администратора на данни. Допуснатото нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД съставлява основание по преценка на КЗЛД да прецени кое от своите корективни правомощия по чл.80, ал.1 от ЗЗЛД да упражни.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за вътрешна противоречивост в мотивите на съдебното решение с доводи, че искането за снемане на полицейска регистрация е предмет на различна регламентация от искането за изтриване на лични данни и неправилно съдът приел, че по това искане са приложими сроковете по чл.53, ал.3 от ЗЗЛД. Противно на тези твърдения, в съдебното решение съдът изрично е разграничил двете депозирани искания и е посочил, че релевантно за разрешаване на правния спор е искането за изтриване на личните данни от И., обективирано и в двете подадени заявления, което несъмнено е подчинено на разпоредбите на глава VIII от ЗЗЛД, респ. на чл. 53, ал.3 във вр. с чл.56 от закона. По делото е безспорно установено, че по това искане не е налице произнасяне в срока по чл.53, ал.3 от закона, нито пък удължаване на този срок от страна на администратора по смисъла на изр. подследно от разпоредбата.

Съдът подробно е обсъдил и наложената корективна мярка от страна на КЗЛД в качеството й на надзорен орган при обработване на лични данни по реда на чл.80, ал.1, т.4 от ЗЗЛД и е достигнал до правилно заключение за законосъобразност на решението на комисията в тази част. Споделят се изводите на АССГ, че при определяне на тази мярка КЗЛД е съобразила, предприетите в хода на административното производство действия от страна на администратора, а именно произнасяне по подадените заявления от лицето, поради което и издаденото разпореждане администратора, да приведе операциите по обработване на данните в съответствие с разпоредбите на глава VIII от ЗЗЛД, като отговаря на подадени заявления за упражняване на права в срока по чл.53, ал.3 ЗЗЛД и приложената корективна мярка цели възстановяване на спазване на правилата, поради което е ефективна и съответна на целта на закона.

Предвид изложеното, касационните жалба на министъра на вътрешните работи е неоснователна, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на касационния жалбоподател - министъра на вътрешните работи. Комисията за защита на личните данни не е претендирала присъждане на разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на осн. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,