Определение № 6108 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД със седалище гр. Подгорица, Черна Гора, представлявано от А.-Д. А., чрез адв. Н. Москова от АК – София, срещу определение № 15256/21.04.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 3781/2026 година. С последното е оставена без разглеждане жалбата на „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД срещу бездействието на началника на Сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Плевен да извърши фактически действия по изпълнение на Постановление изх. № 792/09.02.2026г. на ЧСИ Н. В. по изпълнително дело с взискател „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД, с което на осн. чл. 431 ал.6 ГПК е наложена обезпечителна мярка „спиране от движение за срок от три месеца“ на запорираните по изпълнителното дело моторни и пътни превозни средства, собственост на длъжника „АКСЕЛ“ ЕООД, върху които е насочено принудително изпълнение, и производството по адм. д. № 3781/2026 г. по описа на Административен съд - София – град е прекратено. Релевира възражения за неправилност. Твърди се, че с определението е отказана защита на дружеството срещу бездействие на административен орган. Исканите действия били фактически. Постановен бил акт на ЧСИ за спиране от движение на МПС и отправено искане на ЧСИ до органите на МВР за съдействие за принудителното осъществяване на мярката по чл. 431, ал.6 ГПК – „временно спиране от движение за срок до три месеца“. Неизпълнението на това задължение на органите на МВР било неизпълнение на задължение по закон, срещу което дружеството трябвало да има способ и средство за съдебна защита. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се осъди Началника на Пътна полиция при ОД на МВР гр. Плевен да извърши исканите фактически действия по спиране от движение на запорираните по изпълнително дело № 20258140400293 МПС на длъжника „Аксел“ ЕООД. Претендира разноски. По делото не са постъпвали възражения. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че: От събраните по делото писмени доказателства в това число и представената административна преписка се установява, че с постановление изх. № 792/09.02.2026г. на ЧСИ рег. № 814 Н. В. с район на действие Окръжен съд – Плевен на основание чл. 431, ал.6 ГПК е наложена обезпечителна мярка „спиране от движение за срок от три месеца“ на запорираните по изпълнително дело № 20258140400293 с взискател „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД моторни и пътно-превозни средства, собственост на длъжника „АКСЕЛ“ ЕООД с ЕИК 11468843, върху които е насочено принудително съдебно изпълнение, а именно: МПС марка ШМИТЦ с рег. № [рег. номер]; МПС марка РЕНО с рег. № [рег. номер]; МПС марка РЕНО с рег. № [рег. номер]; МПС марка РЕНО с рег. № [рег. номер]; МПС марка МЕРЦЕДЕС с рег. № [рег. номер]; МПС марка РЕНО с рег. № [рег. номер]; МПС РЕМАРКЕ с рег. № [рег. номер]; МПС марка НЕУКАЗАН с рег. № [рег. номер]. Постановлението е изпратено на ОД на МВР Плевен началник сектор „Пътна полиция“ КАТ за извършване на фактически действия по временно спиране от движение за срок от три месеца на описаните МПС, собственост на „АСКЕЛ“ ЕООД. С писмо рег. № 316000-10365 от 10.03.2026г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Плевен уведомява ЧСИ Н. В., че нито в закон, нито в подзаконов нормативен акт е предвидено извършване на фактически действия по отчета на превозните средства при временно спиране от движение на превозно средство, наложено като обезпечителна мярка от съдебен изпълнител. С подадената до съда жалба взискателят по изпълнителното дело „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД оспорва по реда на чл. 256 АПК бездействието на началника на Сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Плевен да извърши фактически действия по изпълнение на Постановление изх. № 792/09.02.2026г. на ЧСИ Н. В.. При тези факти първоинстанционният съд приема, че: 1. Не е налице бездействие на началника на Сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Плевен по смисъла на чл. 256 АПК, както е посочено в жалбата до съда. Спирането от движение на МПС не е фактическо, а правно действие, със съответните законови последици. Същото е във връзка с образувано изпълнително дело и е по обезпечаване на публични задължения на дружеството. 2.Разпоредбата на чл. 431, ал.6 от ГПК дава право на съдебния изпълнител с постановление да поиска от органите на МВР да спре от движение превозно средство, собственост на длъжника. Това е правомощие, което законодателят е предоставил на съдебния изпълнител в качеството му на орган на власт и не зависи от издаване на нарочен за целта индивидуален административен акт с основание чл. 171, ал.1, т.2 от ЗДвП като принудителна административна мярка. Съдебният изпълнител упражнява това свое правомощие по чл. 431, ал.6 ГПК без да зависи от актовете на изпълнителната власт. Съдът е обосновал, че в случая е налице отказ на орган на изпълнителната власт да изпълни постановление на съдебен изпълнител, което поражда правоотношение между съдебния изпълнител и началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен като административен орган, което не подлежи на съдебен контрол от административния съд. По изложените съображения жалбата на „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД срещу бездействието на началника на Сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Плевен да извърши фактически действия по изпълнение на Постановление изх. № 792/09.02.2026г. на ЧСИ Н. В. по изпълнително дело с взискател „АФФИНИТИ БАЛКАНС“ ООД, с което на осн. чл. 431 ал.6 ГПК е наложена обезпечителна мярка спиране от движение за срок от три месеца на запорираните по изпълнителното дело моторни и пътни превозни средства, собственост на длъжника „АКСЕЛ“ ЕООД, върху които е насочено принудително изпълнение, е приета за недопустима и е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т.1 и т.4 АПК. Определението е правилно: Константна е практиката на Върховния административен съд в насока, че чл. 431, ал. 6 ГПК дава възможност на съдебния изпълнител с постановление да задължи орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за движението по пътищата да спре от движение пътно превозно средство, собственост на длъжник в изпълнителното производство. Тази възможност е предвидена като правомощие на съдебния изпълнител и не зависи от издаването на административен акт от административен орган по реда на ЗДвП. В случая се касае за отказ на орган на изпълнителната власт да изпълни постановление на съдебен изпълнител и това поражда правоотношения между съдебния изпълнител и административния орган. Липсата на произтичащо пряко от нормативен акт фактическо задължение на орган на изпълнителната власт относно временно спиране от движение на превозно средство сочи на липса на административно правоотношение и поради това на невъзможност от осъществяване на контрол от съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По своята същност писмото на органа до ЧСИ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и жалбоподателят не е страна в правоотношението между съдебния изпълнител и органа. Чл. 256, ал.1 АПК, на която се позовава частния жалбоподател, насочва към съответното прилагане на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В случая обаче разпоредбата на чл. 431, ал. 6 ГПК създава правомощие на съдебния изпълнител да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да спрат от движение за определен срок моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение. Частният съдебен изпълнител, какъвто в случая е сезиралият административния орган изпълнител, е частно лице, на което държавата е възложила публична функция – чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). С оглед на това при изпълнение на възложените му публични функции той осъществява нормативно установена дейност по изпълнение на правозащитната функция на държавата. Правоотношенията, които възникват между ЧСИ и орган на Министерството на вътрешните работи, във връзка с осъществяване на правомощията им не са отношения на власт и подчинение, а отношения между два органа. Отношенията между два органа, без изрична законова разпоредба, не са предмет на регламентация от Административнопроцесуалния кодекс. Защитата, която чл. 256 АПК дава на правните субекти, е защита срещу неизвършването на фактически действия, което органът е длъжен по закон да извърши след поискване, но тези фактически действия трябва да имат своя административноправен характер. В случая отношението между ЧСИ и органите на МВР нямат административноправен характер, за да се търси въобще защита по реда на чл. 256 АПК. Видно от разпоредбите на чл. 171, ал. 1, т.2 ЗДвП органът на изпълнителната власт може да спре от движение МПС на точно и изчерпателно посочени правни основания, като тази принудителна административна мярка се прилага с индивидуален административен акт, сред които не е посочен чл. 431, ал. 6 ГПК. По този начин е гарантирано съдебният изпълнител да упражнява това свое правомощие по чл. 431, ал. 6 от ГПК без да зависи от актовете на изпълнителната власт. В случая е налице отказ на орган на изпълнителната власт да изпълни постановление на съдебен изпълнител, като това поражда правоотношение между съдебния изпълнител и този административен орган, които не подлежат на съдебен контрол от административния съд. Следователно писмото, с което се отказва да изпълни постановление на съдебния изпълнител, не представлява индивидуален административен акт, тъй като с това писмо не се създават права и задължения и не се засягат непосредствено права на взискателя в изпълнителното производство, които да са защитими по реда на АПК. Необходимо е да се прави разлика между принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която се прилага по инициатива на административния орган и обезпечителната мярка по чл. 431, ал. 6 ГПК в изпълнителното производство, която се налага с постановление на съдебния изпълнител и само се изпълнява от органите на МВР. Изводът на съда за недопустимост на съдебното производство е правилен, поради което определението следва да бъде оставено в сила.