Определение № 6602 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на В. Т. (Д. В. П.), гражданка на Камерун, търсеща закрила, против определение № 16495 от 14.05.2025г., постановено по адм. дело № 4785/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането й за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът интервюиращ орган към ДАБ при МС не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение(чл. 229, т.2 АПК вр. чл. 25, ал.1 Закон за правната помощ-ЗПП), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема искането за предоставяне на правна помощ на лицето търсещо закрила е неоснователно, тъй като може да получи такава от неправителствени организации, работещи с чужденци, по приложен списък към указанията за реда за подаване на молба за статут. По преписката е приложен договор за наем, от който се установява, че жалбоподателката разполага със средства за заплащането на наема. Съдът дължи служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, дори и непосочените в жалбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 21, т.2 ЗПП) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство-чл. 23, ал.1 ЗПП. На лицата, търсещи международна закрила по реда на ЗУБ се предоставя задължително правна помощ по чл. 21, т.1 и 3 ЗПП, но правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т.2 ЗПП може да им се предоставя в случаите, когато са страна по административно дело и не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това-чл. 23, ал.2 ЗПП. В случая жалбоподателката е сезирала надлежно административния съд с жалба срещу решение на интервюиращ орган към ДАБ, с което не се допуска последваща молба за международна закрила след влязъл в сила съдебно потвърден отказ за предоставяне на такава по реда на ЗУБ. Правилно решаващият съд приема, че след надлежното му сезиране, е служебно задължен по силата на чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, което обосновава извод, че не се налага назначаването на процесуален представител за извършване на други процесуални действия по делото след сезирането на съда. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,