Определение № 10795 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2024 г.

Производството е по реда на чл. 134, ал. 4, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съдебното производство е започнало по жалба, подадена от П. А. А., чрез процесуален представител с искане за прогласяване на нищожност на решение № 960/16.12.2009 г. на Министерския съвет на Република България, с което е прието изменение на действащия общ устройствен план на Столична община с графични и текстови материали съгласно чл. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столична община и с направената корекция съгласно т. 1 от решение № 697 по Протокол № 51 от заседанието на Столичния общински съвет на 19.11.2009 г., в частта относно поземлен имот с идентификатор № 68134.206.63 по КККР на гр. София, попадащ в УПИ I - „за озеленяване в режим Тго“, подадена до Административен съд София-град (АССг). С определение № 8099 от 10.06.2024 г., постановено по административно дело № 5480/2024 г. АССг прекратява производството по делото и и изпраща същото по подсъдност на Върховния административен съд (ВАС), приемайки,, че актът, постановен въз основа на чл. 127, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) от Министерски съвет е в изпълнение на неговите конституционни правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. По така изпратената жалба във ВАС е образувано административно дело № 7260/2024 г., при което тричленен състав на Второ отделение, с постановеното по него определение № 9315 от 31.07.2024 г., повдигна спор за подсъдност с Административен съд София-град (АССг) за разглеждане жалбата на П. А. А.. Настоящият състав намира, че в случая компетентен да се произнесе по жалбата на А. е АССг поради следното: Обжалваният акт е постановен по реда на чл. 127, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), касае изменение на Общ устройствен план, като в случая актът е постановен от МС, доколкото е налице специална уредба, касаеща Столична община, където се намира посочения в жалбата поземлен имот. Предвид това актът, предмет на жалбата на А., безсъмнено не попада в категорията актове, свързани с ръководство и държавно управление, а е акт в изпълнение на посочената законова разпоредба, уреждаща обществени отношения, свързани с устройствено планиране на територията. Поради това актът не попада в категорията актове, които по силата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК са подсъдни на Върховния административен съд, при съобразяване на даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията на Република България от Конституционния съд на Република България в негово решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 134, ал. 4, предл. второ във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав, при Втора колегия