Определение № 563 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 158/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Й. И. И. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 3441 от 18.12.2024 г. на ВКС,ТК,Второ отд. по т.д. № 2718 /2024 г., с което е оставена без разглеждане молбата на същия за отмяна на неприсъствено решение № 744/14.02.2019г. по гр.д. № 114/2018г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което молителят, представляван тогава от законния си представител - майка И. Г. П., и в качеството му на законен наследник на И. Й. И. е осъден да заплати на ЗК“Лев Инс“АД сумата от 160 000 лв., представляваща стойността на изплатени застрахователни обезщетения на пострадалите лица от смъртта на С. Ю. О., настъпила вследствие на ПТП от 15.02.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 7 300 лв. В настоящата частна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на извода на състава на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. От страна на ЗК“Лев Инс“АД е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, Второ т.о. се е позовал на следните съображения: Наведеното първо основание по чл.303, ал.1,т.6 ГПК за отмяна на решението е обосновано с допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: несъобразяване с факта, че при постановяване на неприсъственото решение ответникът Й. И. И. е бил малолетен и не е изследвано обстоятелството дали в качеството си на наследник на И. Й. И., ответникът изобщо е бил приел наследството, което може да е само по опис. Позовава се, също така, на заявен от ответника на 29.04.2024г. отказ от наследството на своя баща, вписан в особена за това книга на Районен съд – Сандански под № 24 от 29.04.2024г., за което представя удостоверение по ч.гр.д. № 542/ 24г. на същия съд. Поддържа, че последиците от отказа от наследство настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения, в който смисъл било Определение № 1334 от 29.09.2009г. по гр.д. № 1034/2009г. на ВКС. При условията на евентуалност се сочи и основанието по чл.303, ал.1,т.1, предл.1 ГПК, обосновано с твърдението, че отказът от наследство е новооткрито обстоятелство и е от съществено значение за изхода на делото. Относно допустимостта на молбата по чл.303 ГПК, съставът на ВКС, постановил обжалваното пред настоящия състав определение, е изложил следните съображения: Фактическите твърдения в молбата за отмяна, с които е било обосновано първото от претендираните за налични основания за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, са несъвместими както с посоченото основание по чл.303,ал.1,т.6 ГПК, така и с останалите хипотези на чл.303, ал.1 ГПК. Малолетният към постановяване на неприсъственото решение ответник, настоящ молител в производството по чл.303 ГПК, е бил уведомен за развилото се пред ОС-Благоевград производство и за постановеното по същото решение, чрез законния си представител в лицето на майка му И. Г. П. в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал.4 ГПК. Ответникът не е бил, нито се сочи да е имало основание да бъде представляван от лице по чл.29 ГПК, поради което фактическите основания в молбата не съответстват на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал.1,т.6 ГПК. Соченото в молбата неизпълнение от страна на постановилия решението съд на задължението да изследва обстоятелството дали в качеството си на наследник на И. И., ответникът в исковото производство Й. И. е приел наследството, според съставът на ВКС, Второ т.о. било относимо към материалната му легитимация на ответник по спора, т.е. касае правилността на съдебния акт, и не можело да се подведе под никое от уредените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение. По заявеното второ основание за отмяна на решението молбата за отмяна е също е счетена за процесуално недопустима по следните изложени съображения: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК. Постановеното от Окръжен съд-Благоевград Решение № 744/14.02.2019г. по гр.д. № 114/2018г., предмет на настоящата молба за отмяна, е постановено по реда на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1,т.1, предл.1 от ГПК е обосновано с твърдението за наличие на новооткрито обстоятелство, за каквото молителят сочи заявеният от него отказ от наследство, вписан в книгата при съответния районен съд, за което представя удостоверение. Позоваването на новооткрито обстоятелство е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.2 ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Молбата за отмяна е подадена на 21.08.2024г., т.е. след като е изтекъл на 29.07.2024г. преклузивният тримесечен срок по чл. 240, ал.3 ГПК, считано от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство /в случая това е 29.04.2024г., когато е заявен отказът от наследство/, поради което изпращането на молбата за отмяна на Окръжен съд- Благоевград за администрирането ѝ по реда на чл.262 ГПК като иск по чл. 240, ал.2 ГПК,, според състава на ВКС, постановил обжалваното пред настоящия състав определение, било лишено от правен смисъл. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изложените съображения за недопустимост, поради липса на активна процесуална легитимация на молителя по чл.303 ГПК като носител на правото на отмяна на конкретното неприсъствено съдебно решение, които се свеждат накратко до: изричната преграждаща норма в разпоредбата на чл.303 ал.3 ГПК във вр. с чл.240 ал.2 ГПК-относно молбата за отмяна на осн. чл.303 ал.1,т.1 ГПК и липсата на твърдения за нередовно призоваване на страната. Въпросите относно неизследването в исковото производство на приемането или не на наследството към датата на постановяване на самото неприсъствено решение от малолетния тогава ответник е извън основанията за производството по отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и следващите ГПК, което е допустимо само по изчерпателно визираните в чл.303 ал.1 т.т.1-7 ГПК основания. Последващият постановяването на неприсъствено решение № 744/14.02.2019г. по гр.д. № 114/2018г. по описа на Окръжен съд-Благоевград отказ от наследството на И. Й. И., извършен от страна на Й. И. И. на 29.04.2024 г., след навършването на пълнолетие, би могъл да има значение при евентуално оспорване на изпълнението по реда на чл.439 ГПК, но не и като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С оглед изхода по настоящото ч.т.д. и несъбирането предварително на дължимата д.т. по ЧЖ, то същата следва да се присъди в полза на ВКС, а на основание чл.78 ал.8 ГПК се дължи юрк.възнаграждение на ответника в размер на 50 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение