Определение № 1447 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 23/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Застрахователна компания „ Лев инс“ АД, [населено място] срещу определение № 317 от 27.09.2023 г. по в.т.д. № 291/2023г. на Пловдивски апелативен съд. Ответната страна –Р. Т. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решението, в частта му за разноските, и по-конкретно в частта, с която на пълномощника на противната страна са присъдени разноски – адвокатско възнаграждение за представителство по реда на чл.38,ал.2 ЗА. За да постанови този резултат съдът е приел, че адвокатското възнаграждение е било определено правилно съгласно действащата редакция на Наредба № 1/04г., като е отчетено, че безплатната адвокатска помощ е била осъществена именно по време на действието на тази редакция на Наредбата. В тази връзка, с оглед така приетото съдът се е позовал и на константна практика в същия смисъл на ВКС. Частният жалбоподател поддържа, че съдът следвало да уважи искането на страната като възприеме разбирането й за прекомерност на направените от противната страна разноски за процесуално представителство и присъди на пълномощника й минималното адвокатско възнаграждение, съобразно предходна редакция на Наредба № 1 /24г..Развити са пространни съображения, че след като договорът между адвокат и клиент е сключен на 10.08.2020т., то приложение следва да намери Наредба № 1 в редакцията действаща към този момент, поради което и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер за сумата 3359лв.Страната не е изложила каквито и да било доводи по фактическата и правна сложност на делото, като е отделила специално внимание на изчисляване на минималното възнаграждение. Частната жалба е неоснователна. При направено възражение за прекомерност, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Съдът, а не страната, извършва тази преценка тъй като намаляването на договорени и дължими разноски е изключение, а не правило, както неоснователно счита частният жалбоподател. Съдът извършва това намаляване само ако има основание за това, тъй като този който понася тежестта за разноски неоснователно е повдигнал правния спор и макар разноските да нямат санкционен характер, те възмездяват усилията и негативните последици за противната страна. В разглеждания случай и с оглед включените и развити множество оплаквания и правни доводи във въззивната жалба, предполагащи отговор и защита, настоящата инстанция счита, че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед това, съдът не само не следва да съобразява минималните адвокатски възнаграждения, а още по- малко да съобразява исканията на противната страна за такова намаление до нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение. Или в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. За пълнота следва да се отбележи че и доводите на жалбоподателя по кой ред и в коя редакция следва да бъде определен минималния размер на адвокатско възнаграждение е фактически и правно необоснован. Страната не е отчела обстоятелството, че за въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 22.05.23г. спрямо която дата е приложима друга редакция на Наредба № 1/04г., съобразно която и съдът правилно е определил размера като минимален по нея, макар и да не е било нужно да се съобразява с него, след като отчете фактическата и правна сложност на делото.И тъй като частна жалба е подал само застрахователя, определението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение