Определение от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2025 г.

ВАСОсмо отделение16.04.2026 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм. дело № 5699/2025 г. по описа на Върховния административен съд. ОБЕЗСИЛВА решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд Плевен в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ главни искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), за сумата от 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, основани на отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново. ОБЕЗСИЛВА решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд Плевен в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Нико – М“ ЕООД, ЕИК 114617144 срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 2в ЗОДОВ евентуални искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), за сумата от 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, основани на съществено нарушение на нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване или приключване на производството по обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ Членове: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационните жалби на „Нико – М“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен и Ю. И. Г., срещу решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. С определение от 19.03.2026 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по Тълкувателно дело № 1/2023 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като предмет на спора са и предявени от „Нико – М“ ЕООД обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С молба от 25.03.2026 г. касационният жалбоподател „Нико – М“ ЕООД чрез управителя си заявява, че на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявените на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е чл. 86 ЗЗД главни и акцесорни искове за обезщетяване на неимуществени вреди, както и от предявените на същите по размер при условията на евентуалност такива, основани на чл. 2в ЗОДОВ и желае производството по делото да бъде прекратено в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая е направен отказ от предявено спорно право с писмена молба. Съгласие на ответника не е необходимо. Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение следва да се обезсили в частта му по която е направен отказ от предявените искове, а производството по делото да се прекрати. С оглед изложеното и на основание чл. 230, ал. 1 и чл. 233 ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби