Определение № 8948 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. И., с адрес в гр. Главиница, чрез процесуален представител, срещу определение № 816 от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 169/2026 г. по описа на Административен съд /АС/ - Силистра, с което е оставена без разглеждане нейна жалба против отказ от 21.05.2026 г. на „СТИК КРЕДИТ“ АД да предостави копие на носителите на личните й данни във връзка с обработваните такива от дружеството в качеството му на администратор на лични данни и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - „СТИК КРЕДИТ“ АД, гр. Шумен, не излага становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АС - Силистра е приел, че заявлението на А. И. до администратора на лични данни - „СТИК КРЕДИТ“ АД няма характер на искане на субекта на данни по чл. 15 ОРЗД, поради което липсва и формиран отказ на администратор на лични данни по него, поради което жалбата е недопустима. Изложил е и мотиви, че липсва годен за обжалване административен акт, понеже правоотношението е между два равнопоставени субекта по облигационно правоотношение. Определението е неправилно. Както и АС - Силистра е установил, И. е поискала от администратора на лични данни „СТИК КРЕДИТ“ АД със заявление от 16.04.2026 г. в това му качество да й бъде предоставена информация за обработваните от дружеството нейни лични данни, както и да и бъдат предоставени изрично изброени от нея копия от документи, съдържащите данните й. Така формулираното искане пряко кореспондира с цитираната от съда разпоредба на чл. 15, § 3 ОРЗД, според която администраторът е длъжен да представи копия от личните данни, които са в процес на обработване в срока по чл. 12, § 3 ОРЗД. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от АС - Силистра мотиви за липса на искане по чл. 15 от ОРЗД, в частта с исканите копия на документи, съдържащи лични данни на И., съответно противопоставянето между копие от личните данни и копие от документите, които ги съдържат. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Доколкото се обжалва отказ на администратор на лични данни по искане на субект на лични данни по чл. 15 ОРЗД, то тези правоотношения по дефиниция са между равнопоставени субекти и отказът не е индивидуален административен акт поради липса на властническо волеизявление. Обжалването обаче е по реда на АПК, тъй като ОРЗД предоставя на националния законодател да уреди процедурите за защита на субекта на данните, а в чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е изрично посочен редът за обжалване по АПК. В случая на проверка подлежи дали има формиран отказ на администратор на лични данни за предоставяне на копия от документите с лични данни на субекта, които са в процес на обработка, а не дали има годен за обжалване индивидуален административен акт. Предвид изложеното не е налице посоченото от съда основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по чл. 159, т. 1 АПК, поради което определението следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение