Определение № 161 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Й. - К. против определение № 442/23.12.2019 г., постановено по гр.дело № 4780/2019 г. по описа на Върховен касационен съд,ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила определение № 1633/18.11.2018 г.на РС – Търговище по гр.д. № 1131/2018 г. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,с твърдения за неприложимост на т.6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.Иска се отмяна и решаване по същество на спора. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на разглеждане пред друг състав на съда. Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното: Производството пред Върховния касационен съд е образувано по молба за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязло в сила определение на Районен съд - Търговище, постановено по гр.д. № 1131/2018 г.,с което е отхвърлено възражението за местна подсъдност. За да се произнесе с атакуваното в настоящото производство определение предходният състав на Върховен касационен съд, IV г.о.,е констатирал,че атакуваното определение е по подсъдност и съгласно т.6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК подадената молба за отмяна е недопустима. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В производството по чл.307, ал.1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна– срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим. С разпоредбата на чл.303 ГПК е предвиден извънреден способ за защита на страните срещу влезли в сила съдебни решения по делата,в които са участвали, при наличието на изчерпателно посочени основания. Съгласно задължителната съдебна практика - т.2 от ППВС № 2/29.09.1997г. /което е запазило значението си и при действието на новия ГПК,в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове,които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно последващо приетото Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС изрично е отречено да имат такъв характер и от приложното поле на производството по глава 24 от ГПК са изключени определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е приложимо не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК.Определението за подсъдност не е от тази категория съдебни актове. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.