Решение № 369 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. М., чрез адв. Р. Рашков, срещу решение № 665 от 17.04.2025г. постановено по адм. дело № 152/2025г., по описа на Административен съд (AC) – Ловеч. С решението е отменена като незаконосъобразна заповед № ЗД/Д-0В-069 от 02.12.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Ловеч, с която е прекратено настаняването на детето А. А. М. в семейството на Ж. В. М. и Д. А. М. и е наредено временно настаняване на детето в семейството на неговия дядо по бащина линия Д. А. М. с постоянен адрес: гр. Летница, [адрес] и адрес на местоживеене: гр. Ловеч, местност [наименование], със срок до изясняване наличен ли е и влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца от тяхната майка, съгласно издадена заповед № 20/06.08.2024г. по гр. дело № 1321/2024г. на Районен съд гр. Ловеч и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет). Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд - Ловеч, счита същото за неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира деловодни разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, не изразява становище. Не се явява, не се представлява в открито съдебно заседание. Ответникът - К. Т. М., чрез адв. Еленков, в отговор на касационната жалба, излага становище за правилност, валидност и допустимост на облажваното решение. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не се явява, представлява се от адв. Еленков в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - Ж. В. М., не изразява становище. Не се явява, представлява се от адв. Рашков в открито съдебно заседание. Ответникът - Д. А. М., не изразява становище. Не се явява, не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. напълно споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на риск за детето, което обосновава законосъобразността на решението. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ЗД/Д-0В-069/02.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, с която на основание чл. 25, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗЗДет и чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет е прекратено настаняването на детето А. А. М. в семейството на Ж. В. М. и Д. А. М. и е наредено временно настаняване на детето в семейството на неговия дядо по бащина линия Д. А. М., като административният орган е установил, че са налице обстоятелствата по чл. 30, ал. 2, във връзка с чл. 29, т. 9 от ЗЗДет. Заповедта за временно настаняване е издадена със срок до изясняване наличен ли е и влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца от тяхната майка, съгласно издадена Заповед № 20/06.08.2024г. по гр. дело № 1321/2024г. на Районен съд гр. Ловеч и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. От фактическа страна по делото е установено, че К. Т. М. и А. Д. М. са родители на А. А. М., родена на [дата]. и на Ж. А. М., родена на [дата]. С решение № 20137187 от 28.02.2025г., постановено по гр. дело № 12820/2020г., съдът е прекратил гражданският брак между А. Д. М. и К. Т. М. и е предоставил упражняването на родителските права над родените от брака деца - А. А. М., родена на [дата]. и Ж. А. М., родена на [дата]. на тяхната майка К. Т. М., както и е определил местоживеенето на децата при тяхната майка. Това решение не е влязло в законна сила поради обжалването му. Със заповед № ЗД/Д-0В-070/02.12.2024 г., също издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, другото дете – Ж. А. М., също е било временно настанено в семейството на неговия дядо по бащина линия Д. А. М. с постоянен адрес: гр. Летница, [адрес] и адрес на местоживеене: гр. Ловеч, местност [наименование]. С решение № 850 от 27.05.2025 г. по адм. дело № 151/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, гореописаната заповед е била отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК. Решението не е обжалвано пред касационна инстанция. По отношение на двамата родители са налице мерки за защита по ЗЗДН по гр. дело № 1008/2024г. и № 1321/2024г. на Районен съд гр. Ловеч, които не са отменени с влязъл в сила съдебен акт. С определение № 1172/29.11.2024г. и Заповед за незабавна защита № 27 от 29.11.2024 година по адм. дело № 1008/2024 на Районен съд – Ловеч, в полза на децата А. А. М. и Ж. А. М., съдът е задължил бабата Ж. В. М. да се въздържа от домашно насилие спрямо К. Т. М. и децата А. и Ж. М.. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, поради което съдът приема, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е материално и териториално компетентен, тъй като към момента на издаване на заповедта местопребиваването на детето А. А. М. е било в гр. Ловеч. Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд не установил съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Съдът е счел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е в противоречие на разпоредбите на ЗЗДет и целта на закона, а именно защита в максимална степен на интереса на малолетното дете А. А. М.. Същата е настанена в семейството на своя дядо Д. А. М., който живее на един и същ адрес с бабата Ж. В. М., а именно на адрес: гр. Ловеч, местност [наименование], спрямо която е постановена забрана да приближава децата А. и Ж. М. на разстояние не по-малко от 50 метра. Първоинстанционния съд е установил, че в конкретния случай от приоритетно значение е защитата А. А. М.. С постановената заповед обаче не се защитават интересите на детето, именно поради обстоятелството, че е било прекратено настаняването на един адрес, като на същия този адрес детето е било временно настанено, само че не в семейството на бабата и дядото, а само на дядото. На този адрес живее и бабата на детето, спрямо която има издадена и действаща към този момент заповед за незабавна защита по Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Настоящият съдебен състав не споделя изводите на Административен съд – Ловеч, като същия не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора. Налице са заповеди за незабавна защита спрямо майката, бащата и бабата по бащина линия в полза на малолетните А. и Ж. М.. Тръгвайки по тази спирала, не би останал близък родственик на децата, при който те биха могли да бъдат настанени. Следва да се отбележи, че начина на изпълнението на заповедта е ирелевантен по отношение на нейната законосъобразност както и, че при възприемане на подхода, изложен от първоинстанционния съд, би се стигнало до последователно изключване на всички близки родственици като потенциална среда за настаняване на децата, което противоречи на основния принцип за отглеждане на детето в семейна среда. За да бъде осигурена защита в максимална степен, в интереса на малолетното дете А. А. М., същата да бъде настанена в семейството на своя дядо Д. А. М.. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради начина на нейното изпълнение. Възможни пропуски или несъвършенства при изпълнението на административния акт биха могли да ангажират отговорността на съответните органи по реда на закона, но не водят до извод за неговата незаконосъобразност. Изпълнението на една заповед, е ирелевантено за нейната материална и формална законосъобразност, доколкото последната се преценява към момента на издаването ѝ и въз основа на наличието на законовите предпоставки за постановяването ѝ. Подобен резултат не съответства нито на целта на закона, нито на изискването за защита на най-добрия интерес на детето. При постановяване на своя акт административният орган е отчел интересите на детето, които са прокламирани на първо място в принципите посочени в чл. 3 от ЗЗДет. Обжалваната заповед следва да бъде приета за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, а решението на първоинстанционния съд – отменено като неправилно. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на касатора за заплащане на сторените разноски (л. 10), които е направил за заплащане на държавна такса в размер на 30 лева. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а подадената жалба на К. Т. М., срещу заповед № ЗД/Д-0В-069/02.12.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч - отхърлена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение