Определение № 523 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1418/2016 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. с чл.248,ал.3, изр.второ ГПК. Образувано е по самостоятелни частни жалби на ищеца Я. К. К. и на ищеца [фирма] срещу Определение № 1088 от 01.04.2016г. по в.гр.д.№ 3692/2015г. на САС, ГО, 12 състав, с което в производството по чл.248 ГПК апелативният съд е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските като е осъдил ищците, чиито искове са отхвърлени, за заплатят на ответната страна НАП съответните разноски за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си САС е посочил, че с решението жалбата на НАП е уважена и исковете на ищците са отхвърлени, поради което на ответника се дължат разноски на основание чл.78,ал.8 ГПК за процесуалното представителство на агенцията, осъществено от юрисконсулт. В двете частни жалби се поддържа, че с касационни жалби ищците са обжалвали решението на САС и на основание неправилност на решението по изложените в касационните жалби основания, е неправилно и определението, постановено по реда на чл.248 ГПК. Искането е за отмяната му. За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното: С определение № 901 от 25.11.2016г. по т.д.№ 1419/2016г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на постановеното от САС решение по в.гр.д.№ 3692/2015г. Тъй като в настоящите частни жалби ищците извеждат неправилността на атакувания акт единствено от неправилността на решението за отхвърлянето на исковете им от САС, а при недопуснатото касационно обжалване, решението на САС е влязло в сила, то не са налице поддържаните основания за отмяната на определението по чл.248 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.