Определение № 202 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Х. И. Б. с искане за изменение на постановеното по делото решение на ВКС, ІІІ ГО, №.79/18.04.16 в частта за разноските - с която Х.Б. е осъден да плати на Министерство на правосъдието /МП/ 300лв. на основание чл.78 ал.4 ГПК. Сочи се, че не е било налице основание за конституиране на този ответник, а и това не е било искано с жалбата. Ответната страна Министерство на правосъдието оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието изменение се иска, е потвърдено решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на РБ от 10.07.15 по д.д.№.6/15 - с което на помощник-нотариус по заместване Х. Б. е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от 1г.”, производството е прекратено по отношение на МП поради липса на хипотеза на чл.80 ал.2 З. и жалбоподателят Х.Б. е осъден да плати на Нотариалната камара и на МП по 300лв. юрисконсултско възнаграждение съответно на основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.4 ГПК. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК разноски се дължат на ответника и при прекратяване на производството по делото. Логиката на закона е, че такива винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В случая МП е взело участие в производството пред ВКС предвид призоваването му за съдебно заседание и явяването на негов представител. Действително, жалбоподателят Х.Б. не е посочвал никакъв ответнк по подадената от него жалба до ВКС - нито Нотариалната камара, нито МП, а уведомяването на последното е станало предвид принципната му компетентност във връзка с образуване и провеждане на дисциплинарни производства при условията на чл.76-чл.80 З.. При всички случаи, обаче, е налице неоснователно предизвикан правен спор и въвличане в него на страна, по отношение на която производството е прекратено – като в този случай отговорността по принцип се понася от този, който е предизвикал спора, респективно срещу който е отсъдено. Вина за предизвикване на делото не е нужна – отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност. Разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК е изрична в този смисъл и намира приложение и в разглежданата хипотеза. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът