Решение № 687 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ("ДРВВЗ") – София, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. Бишурова, срещу решение № 3250/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от Заместник - председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл. 12 чл. 8 ал. 2 т. 3, във връзка с чл. 8 ал. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е разпоредено на „Девня цимент“ АД (понастоящем „Хайделберг Матириълс Девня" АД) в едногодишен срок, считано от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. да организира, да финансира за своя сметка и със свои средства ниво на запас от котелно гориво за извънредни ситуации по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗЗНН в размер на 7 806.058 тона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се реши делото по същество като се потвърди административния акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Хайделберг Матириълс Девня" АД, чрез процесуален представител адвокат М. Константинова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Претендират се разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. В производството пред Административен съд - Варна е установено следното: Предмет на обжалване е Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, с което на основание чл. 7 ал. 1 т. 8, чл. 8 ал. 2 т. 3 и ал. 5 чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН, на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД (с предишно наименование „Девня цимент“ АД) е определено ниво на запаси за извънредни ситуации 7 806.058 тона котелни горива, като дружеството е задължено да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното количество и вид от 01.07.2021 г. и да съхранява запасите до 30.06.2022 година. От представените в преписката доказателства се установява, че на 29.03.2021 г. дружеството е подало в ДА „ДРВВЗ“ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в качеството си на търговец, който през предходната календарна година е извършил внос или ВОП в страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива. Според отразените в справката-декларация данни, дружеството е извършило внос на 34 657.39 тона нефтен кокс и към 01.01. на предходната календарна година е разполагало с 15 466.625 тона нефтен кокс. Освен това в справката-декларация е посочено, че наличните количества от внос, ВОП и производство към 31.12 на предходната календарна година са 4 748.279 кг. С писмо изх. № 1141/10.03.2021 г. „Хайделберг Матириълс Девня“ АД са уведомени, че ще бъде извършена извънпланова проверка по смисъла на чл. 24 ал. 3 от Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките, извършени от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по ЗЗНН. С Докладна записка № 1141/01.04.2021 г. Председателя на ДА „ДРВВЗ“ е уведомен, че въз основа на представената справка-декларация по чл. 4 ал. 2 от ЗЗНН и информацията, получена от Агенция „Митници“ се е установило съвпадение на декларираните данни от дружеството и данните, подадени от АМ, с което е отпаднала необходимостта от извънпланова проверка на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД. Със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, на основание чл. 8 ал. 2 т. 1-3 във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 7, 7а и 8, чл. 12-15 от ЗЗНН и § 34 от ПЗРЗЗНН и чл. 5 ал. 2 т. 8 и т. 10 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ“, са утвърдени Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2 ал. 2 от ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. По преписката е приложена Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН № УР-14-2-526/14.07.2020 година. С писмо с изх. № 07-04-187 от 01.03.2021 г. и приложения към него, Националният Статистически Институт (НСИ) е уведомил ДА „ДРВВЗ“ относно статистическите данни за 2020 г. във връзка с прилагането на ЗЗНН и в изпълнение на чл. 4 ал. 5 т. 2 от ЗЗНН. Изготвена е Докладна записка от главния директор на ГД „ДРВВЗ“ до председателя на ДА „ДРВВЗ“ Рег. № 1755 от 27.04.2021 г. относно нива на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по ЗЗНН, които задължените лица и ДА „ДРВВЗ“ следва да поддържат за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 година. Със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ на основание чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а“ и чл. 23 ЗЗНН е наредено вписването в Регистъра на задължените лица за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. на 219 дружества, които през 2021 г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по прил. А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и тежки горива. Под номер 60 е посочен ответника по касацията. На 28.04.2021 г. е издадено процесното Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60. В мотивите на разпореждането е посочено, че са взети предвид представената информация по реда на чл. 4 ал. 2 и ал. 3, ал. 5 т. 2 б. „а“ – 4 271355 тона, подбуква „бб“ – 0, 07, б. „в“ - 3 366545 тона, обстоятелствата по чл. 12 ал. 4 и чл. 14 от ЗЗНН, Докладна записка № 1755/27.04.2021 г., изчисленията по „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристягания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт“, утвърдена със Заповед №РД-10-214/04.08.2020 г. и „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристягания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН“, утвърдено от председателя на ДА „ДРВВЗ“. По преписката е приложена Заповед № РД-10-150/29.05.2017 г., с която Председателят на ДА „ДРВВЗ“ е делегирал на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ правомощия по ЗЗНН, ЗЗМФОЩПЗН, ЗДРВВЗ и УП. По делото е допусната съдебно – икономическа експертиза от чието заключение, е видно че общото количество запаси от нефт и нефтопродукти, което България следва да поддържа, съгласно чл. 3 от Директива 2009/119, Приложение I и Приложение II е 1 050 333 тона. По - голямата величина в България е 90-дневният среднодневен внос. Според вещото лице общото ниво на съхранените количества запаси от нефт и нефтени продукти от България следва да бъде 1 050333 тона, от които 700 222.169 тона е сумарното задължение на всички задължени лица, обезпечаващо 60 дни. Според експертизата пропорционалното участие на ответника по касацията спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и вътрешнообщностни придобивания/пристигания на територията на страната през предходната календарна година (2020 г.), съобразно чл. 23 във вр. чл. 14 от ЗЗНН е 1,114797%. Вещото лице е изчислило размера на запасите за извънредни ситуации, които ответника следва да създаде и поддържа под формата на котелно гориво, а именно 7 806.058 тона, който резултат за количеството нефтопродукт, който е задължен да съхранява същия, съответства на начина, по който е предвидено да бъде изчисляван за всяко едно от задължените лица, съгласно посочената методика. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на разходите в лева за закупуване на един тон котелно гориво, както и разходите за влагането му за съхранение в склад по чл. 38 от ЗЗНН за срок от една година, в два варианта. Според първия вариант: стойността на един тон закупено гориво – 800.00 лв. на тон, без включени акциз и ДДС и без включен транспорт, стойността на услуга влагане на запас в база на складодържател: от 102.00 до 144.00 лв. на тон, за период от една година. Общата цена за закупуване и влагане на тон котелно гориво за период от една година в данъчен склад е в порядъка от 902.00 лв. до 944.00 лв., без включени акциз, ДДС и транспорт. Във втория вариант, вещото лице прави изчисления при влагане в склад по чл. 38 от ЗЗНН, който не е данъчен: Стойността на един тон закупено гориво – 1200.00 лв. на тон, без включен акциз, ДДС и без включен транспорт, стойността на услуга влагане на запас в база на складодържател – от 102.00 лв. до 144.00 лв. на тон за период от една година. Общата цена за закупуване и влагане на тон котелно гориво за период от една година в склад, който не е данъчен е от 1302.00 лв. до 1344.00 лв., без включени ДДС и транспорт. По делото е допусната и съдебно – техническа експертиза изготвена от вещото лице, по която дава заключение, че котелното гориво, мазутът и нефтения кокс (петрококс) са нефтопродукти. Според експертът, котелното гориво съответства на 3.4.7. Нефтени продукти от Приложение А към Регламент (ЕО) №1099/2008. Във връзка с произнасянето на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22 по делото е допусната съдебно – икономическа експертиза, според която в периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. съхранителите в регистрирани складове са 8 бр., а складовете са 23 броя. През 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. съхранителите в регистрирани складове са 9 бр., а складовете са 26 броя. Според вещото лице към 11.06.2021 г. липсват свободни складови вместимости, като възможност за складови вместимости са налице след 21.06.2021 г., когато са регистрирани складовите възможности на „Феникс ойл трейд“ ЕООД. Вещото лице е установило, че „Хайделберг Матириълс Девня“ АД е направило разходи за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации в Словения за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер на 64 122.75 лева. Дружеството не извършва дейност по занятие с четирите основни категории нефтопродукти за запаси за извънредни ситуации, изброени в чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН, не разполага със собствени вместимости за съхранение на нефтопродукти, изброени в чл. 2 ал. 1 ЗЗНН. Финансовите последици от разпореждането вещото лице е изчислило в три варианта. Според Вариант 1: общата стойност на задължението за запаси при влагане в данъчен склад, регистриран по чл. 38 ЗЗНН е 7 397 020 лв., без включени разходи за транспорт; Вариант 2: общата стойност на задължението за запаси при влагане в данъчен склад, регистриран по чл. 38 ЗЗНН, но не данъчен е 12 392 900 лв., без включени разходи за транспорт; Вариант 3: при наемане на гориво 1 250 000 лева. Според вещото лице финансовият резултат от основната дейност за 2021 г. би бил отрицателен, а разходът за създаването и съхраняването на запаса би надвишавал с 121,48% размера на печалбата от основна дейност. Този разход следвало да бъде калкулиран в себестойността на продукцията, съответно и в нейната цена, което би довело до намаляване на конкурентоспособността на дружеството. Според експертът осигуряването на необходимото гориво би довело до необходимост от ползване на заемни средства, което би довело до влошаване на финансовите резултати, тъй като дружеството ще разполагало с материален запас, който не може да ползва в търговското си обръщение. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е уважил подадената жалба. Приел е, че Разпореждането е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването си в достатъчна степен за целите на упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Приел е, че безспорно „Хайделберг Матириълс Девня“ АД има качеството на задължено лице по смисъла на § 1 т. 11 от ДР на ЗЗНН и в унисон и постановеното в т. 3 от Решението на СЕС от 30.04.2024г. Съдът не е споделил тезата, че определеното както общо, така и индивидуално количество ЗИС не е нужно, тъй като създаването на тези запаси, както е посочено и в Решението на СЕС от 30.04.2024г., се създават общо за ЕС и количеството горива, необходими в България не е определящо за количеството ЗИС, което държавата е длъжна да създаде, съгласно Директива 2009/119. Приел, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Посочено е, че оспореният акт е немотивиран, тъй като приложените Докладна записка от Главен директор на ГД ДРВВЗЗ и Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА „ДРВВЗ“ не съдържали данни за начина по който са изчислени и определени нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти, респективно нивата на запаси за извънредни ситуации на ответника по касацията, а бил посочен само крайният резултат. В Докладната записка били вписани 247 дружества, а в Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021г. в регистъра на задължените лица за периода 01.07.2021г. – 30.06.2022г. били вписани 219 дружества. Изчисленията били направени на база предоставените от НСИ данни за 2020г., включвайки всички 247 дружества, а не само задължените 219. Това означавало, че част от количествата не следвало да бъдат включени в общото количество ЗИС, съответно налице била неяснота и неправилност на изходните данни при определяне на общото количество ЗИС, съответно индивидуалното количество за ответника също било неправилно определено. Определените ЗИС с оспореното разпореждане създават тежест, която била непропорционална и създавала риск за икономическото оцеляване на ответника. В случая не била извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест, като такова изследване било направено от вещото лице Петрова, прието на 18.09.2024г., която в т. 7 от заключението, същата е посочила 3 варианта за разходи, които следвало да направи жалбоподателя за изпълнение на разпореждането, посочени по-горе в решението. Според тези изчисления, особено във Вариант 2, разходите за изпълнение на Разпореждането биха били повече от реализираната за 2021г. печалба от дружеството, което пряко се отразява върху финансовата стабилност на предприятието - създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване. Наличието на такъв риск било признак за непропорционален характер на задължението. Не било предвидено и „подходящо обезщетение“, доколкото възможността за замяна на вида продукт или възможността за съхраняване до 50% от определените количества в друга държава – членка на ЕС не представлявали такъв механизъм. Непропорционалността на задължението произтичало и от факта, че ответника не можел след изтичане на срока, за който се създават ЗИС да продаде горивото, тъй като не разполага с лиценз за търговия с нефтопродукти, доколкото същият не бил търговец на такива продукти, а ги използва в производството си. Решението е неправилно. Съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от ВОП на територията на страната смазочни масла в т. ч. базови масла, битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН всяко лице, което е осъществявало вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. В настоящия случай, след като дружеството „Хайделберг Матириълс Девня“ АД (с предишно наименование „Девня цимент“ АД) е осъществило ВОП на нефтен кокс в посочения размер, то същото попада в обхвата на определенията заложени в § 10 и 11 от ДР на ЗЗНН, а именно: "Икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава - членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО; Задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. С оглед на така цитираните разпоредби се налага извода, че законодателя е въвел като изискване едно лице да е задължено такова по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на закона, когато е „икономически оператор", осъществяващ (осъществил) икономическа дейност с енергийни продукти по Приложение А, Гл. 3. 4 от Регламента (какъвто безспорно е нефтения кокс). Дейностите по ВОП на всички продукти по приложение А, без изключения не са кумулативни предпоставки, които всяко лице следва да осъществи, за да придобие това качество. Достатъчно е лицето да е осъществявало икономическа дейност с някои от продукти по Приложение А, или с тежки горива. Целта на законодателят е да се обхванат всички дейности по ВОП с петролни продукти-както тези по приложение А, така и с тежки горива. Това е смисъла на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН. Безспорно е установено по делото, че според отразените в справката-декларация данни, през 2020 г. дружеството е извършило внос на 34 657.39 тона нефтен кокс и към 01.01.2020 г. е разполагало с 15 466.625 тона нефтен кокс. Освен това в справката-декларация е посочено, че наличните количества от внос, ВОП и производство към 31.12 на 2020 г. са 4 748.279 кг. Тези количества са послужили за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД. Продуктът „нефтен кокс" е включен в т. 3.4.23 „Нефтен кокс" на приложение А глава 3.4 "Нефт/суров нефт и нефтени продукти" от Регламент (ЕО) № 1099/2008. Съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло/осъществило ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден вследствие на проведена процедура по чл. 12 от ЗЗНН и във връзка с Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти. С процесното разпореждане на дружеството са определени 7 806.058 тона нефтопродукти от вида "котелно гориво", които същото следва да създаде и съхрани за извънредни ситуации. Така определеното количество е установено като правилно от изслушаната по делото експертиза. Неоснователен е формирания от първоинстанционния съд извод за немотивираност на оспореното пред него разпореждане. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В разпореждането са посочени източниците, съдържащи данните, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определят индивидуалните нива на запаси – информацията, съдържаща се в представената в ДА ДРВВЗ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, информацията от Агенция "Митници" и данните от НСИ, Докладна записка Рег. № 1755 от 27.04.2021 г. от Главен директор на ГД ДРВВЗ и "Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти съгласно чл. 12 от ЗЗНН", утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ, както и относимите правни разпоредби. Обстоятелството, че никъде в обжалваното разпореждане не са посочени изходните данни за изчисление на задълженията на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД, самите математически операции и използваните в тази връзка формули, не обоснова извод за немотивираност на акта, респ. за неговата незаконосъобразност, т. к. изходните данни са цитирани в Докладната записка, а формулите за съответните изчисления са посочени в утвърдената на 24.07.2020 г. от Председателя на ДА ДРВВЗ Методика за определяне на нивата на ЗИС въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания. В изпълнение на задължението по чл. 8, § 4 от Директива 2009/119/ЕО, Методиката е публикувана на сайта на ДА ДРВВЗ. От своя страна, тази Методика се основава на Приложение I към Директива 2009/119/ЕО, регламентиращо метода за изчисляване на равностойността в суров нефт на вноса на нефтопродукти. Механизмът на определяне на количеството от запаси е изяснен в докладната записка, като е съобразена и Методиката за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност нефт, утвърдена със заповед № РД-10-214/04.08.2020 г. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка с чл. 12 и чл. 14 и § 34 ПЗР на ЗЗНН. Този извод се подкрепя от заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, което е следвало да бъде кредитирано от първата инстанция. Вещото лице, използвайки наличните по делото данни, съблюдавайки правилата и формулите, установени в Методиката, е изчислило окончателното ниво на запасите за извънредни ситуации за „Хайделберг Матириълс Девня“ АД за нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Съобразно констатациите му се установява, че изчисленията на административния орган са направени в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ЗЗНН. От вещото лице са изчислени, съобразно методиката, в процент дела на участието на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и ВОП в страната през 2020 г. и нивата на ЗИС на дружеството за процесния период. В тази връзка е необоснован извода на първоинстанционния съд, че след като съществувала информация за предоставените от НСИ данни за 2020г., включваща всички 247 дружества като вносители, то неправилно било определено количеството на ЗИС на ответника, като едно от 219 задължени лица. Съгласно чл.12 ал.4 изр. първо от ЗЗНН нивата на запасите за извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица. В този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.1 т.7а от ЗЗНН, според която ДА „ДРВВЗ“ изчислява в процент дела на участието на всяко едно задължено лице спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в среднодневното потребление за предходната календарна година. Следователно количеството ЗИС на ответника е определено спрямо общото участие на всички задължени лица, а не спрямо участието на всички икономически оператори. Необосновани са изводите на първоинстанционният съд относно спазване на принципа за съразмерност прогласен в чл. 6 от АПК. Както е посочил съд, според цитираното решение на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. Съгласно т. 86 от решението запитващата юрисдикция следва да оцени пропорционалността на задължението като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, съгласно насоките посочени в т. 87-т. 90 от решението. В т.89 от посоченото решение е прието, че решаващата юрисдикция следва да отчете финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да съпостави тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. Такава преценка обаче не е извършена от първоинстанционния съд, който е преценил евентуалинет разходи на ответника само спрямо реализираната печалба. Както обосновано е посочил касатора, според закрючението на вещото лице Петрова приходите на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД от основна дейност за 2021 г. са в размер на 129 138 000 лв., а разходите на дружеството за същата година 118 936 000 лв. В т.7 от заключението представено на 10.09.2024 г. е посочено, че финансовите последици от създаденото задължение с Разпореждането за запаси за извънредни ситуации за „Хайделберг Матириълс Девня“, биха били най-съществени при вариант 2 - когато задължителните запаси са вложени в склад, който е регистриран по чл.38 ЗЗНН, но не е данъчен. В този случай финансовият резултат от основна дейност би бил отрицателен в размер на 2 191 х лв, а размера на направените разходи би представляват 9,60% от общия оборот на дружеството от приходи от продажби. Съответно тези последици биха били по-малки при вариант 1 когато задължителните запаси са вложени в данъчен склад, регистриран по чл. 38 ЗЗНН, и най-малки при вариант 3 - наемане на гориво за създаване на задължителен запас. В този случай относителния дял на разхода спрямо печалбата от основна дейност би бил 12,25 %, а спрямо оборота от основна дейност - 0,97%. Според резултатите в годишния отчет на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД размера на оперативната печалба за 2021 г. е 124 095 хлв, а на печалбата след данъци - 113 391 хлв. Наред с гореизложеното Реализираният разход за създаване на 50 % от ЗИС на територията на Словения е бил 64 122, 75 лв. В тази връзка е обосновано възражението на касатора, че при вариант три от заключението на експерта – наемане на гориво разходите на територията на страната биха били половината от 1 250 000 лв., а общо разходът за създаване на цялото количество ЗИС 689 122,75 лв. или 0,58% от общия размер на всички разходи на дружеството за 2021 г. Следва да се посочи, че законът е предоставил различни форми на задължените лица да осигурят определението им нива на ЗИС, коя от тези форми ще бъде реализирана е въпрос на икономическа преценка, която не е част от издадения административен акт. Във връзка с възраженията на ответника (че дружеството не извършва дейност по продажба на горива, нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, нито изискващите се закона разрешителни и лицензи), следва да се отбележи, че приложимата нормативна регламентация не обвързва качеството на задължено лице по ЗЗНН, съотв. възникването на задължението за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации, с предмета на регистрираната/упражнявана основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности – релевантно е единствено дали търговецът е внасял и/или осъществявал ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, като според вида на енергийния продукт – предмет на вноса, съотв. на ВОП, законът регламентира вида на нефтопродукта на запасите за извънредни ситуации, които следва да бъдат определени на задълженото лице. Съгласно цитираното решение на СЕС Член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 год., трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации за всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3. 4 от приложение A към Регламент (CE) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2146 на Комисията от 26 ноември 2019 г. Напротив, те могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти. Членове 3 и 8 от Директива 2009/119 допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3. 4, при което вносът, осъществен от икономическия оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3. 4 от приложение A към Регламент №o1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие, че посоченото задължение е пропорционално. С оглед на така постановеното от СЕС настоящият състав намира, че оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден в съответствие с приложимото национално законодателство, в рамката зададена от общностното право. Следва да се посочи, че ангажиментът на задължените лица по чл. 3, ал. 4 ЗЗНН да организират и финансират за своя сметка и средства създаването и съхраняването на ЗИС, по никакъв начин не ги задължава да закупуват съответните нефтопродукти и да ги съхраняват в собствени, лицензирани по съответния ред бази/складове – каквато е защитната теза на ответника. Напротив, при отчитане на съображение 10 от Директива 2009/119/ЕО – ЗИС да могат да бъдат съхранявани навсякъде на територията на Общността, при условие че надлежно е отчетена физическата им достъпност, ЗЗНН изрично в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЗНН предвижда, че количествата запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи изпълнението на задълженията по чл. 22 или 23, могат да бъдат собственост на задълженото лице, на икономическия оператор или на централната структура за управление на запасите на друга държава - членка на Европейския съюз, и/или да са предоставени по договор за заем – при спазване на изискванията и условията по чл. 24, ал. 2 ЗЗНН. В този смисъл всички доводи на ответника - че дружеството не разполага със собствени вместимости за съхраняването на ЗИС, не отговаря на изискванията на ЗАДС за регистриране на данъчен склад и не притежава лиценз за търговия с нефт и нефтопродукти - са ирелевантни, т. к. нито законът, нито обжалваното разпореждане принуждават ответника да извършва подобни разходи за изпълнение на задълженията си във връзка със ЗИС. Предвид горното, обжалваното и отменено от съда разпореждане съответства на материалния закон. Обратното, оспореното съдебно решение е постановено в противоречие със същия и следва да бъде отменено, като неправилно. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което оспорването по жалба на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ("ДРВВЗ") – София, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите следва да бъдат определени в общ размер на 270,00 (двеста и седемдесетте) лева, от които 70,00 лева заплатена държавна такса за касационното производство, и по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете инстанции, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП (в относимата редакция). Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро - 138,05 на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение