Определение № 9159 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба от И. И. Я. против определение № 26412/04.08.2025 г. по адм. д. № 900/2025 г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. И. Я. срещу мълчаливо потвърждаване от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София (ТД на НАП – София) на постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С240022-022-0125196/17.12.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че правният му интерес не е постигнат с цитираните в определението решения на директора на ТД на НАП и че предявеното оспорване има годен предмет. Ответникът – директорът на ТД на НАП - София, с писмено възражение, предявено в срока по чл. 232 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като съобрази изложените доводи и осъществи дължимата инстанционна проверка на обжалваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 230 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. С определение № 26412/04.08.2025 г. по адм. д. № 900/2025 г. на Административен съд София – град е оставена без разглеждане жалбата на И. И. Я. против мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП – София на ПНОМ изх. № С240022-022-0125196/17.12.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София и е прекратено производството по делото. Съобразно изложените мотиви, решаващият състав е приел, че жалбата срещу мълчаливото потвърждаване на оспореното ПНОМ е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването (чл. 159, т. 4 от АПК). Съдът е приел, че Я. няма правен интерес от оспорването, тъй като целта му е постигната с постановените решения от директора на ТД на НАП - София. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на фикцията по чл. 197, ал.2, изр. последно от ДОПК. След като в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК е постановено решение на Директора на ТД- Пловдив, то липсва мълчаливо потвърждаване на обжалваното по административен ред постановление. С оглед данните по делото за наличие на постановено Решение № ПИ-6/14.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – София, с което жалба с вх. №94-И- 3 от 02.01.2025 г. по описа на ТД на НАП София, подадена от И. И. Я. е оставена без уважение, съдът е следвало да направи и справка в деловодната програма на съда за наличието на предявена жалба от И. И. Я. срещу Решение № ПИ-6/14.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – София и евентуално образувано дело по нея. Едва след изясняването на тези относими към допустимостта на производството обстоятелства, съдът е следвало да даде изрични указания на оспорващия в тази връзка, като изиска Я. да обоснове правния си интерес от оспорването на твърдяното от него мълчаливо потвърждаване и да уточни поддържа ли депозираната срещу него жалба. Действително, в случай, че Решение № ПИ-6/14.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – София вече е съобщено на оспорващия и същият е упражнил правото си на жалба срещу него, то производството по оспорването на мълчаливото потвърждаване би било недопустимо поради липса на правен интерес и годен предмет на оспорване. Тъй като този извод е предпоставен от установяването на горепосочените релеватни факти и обстоятелства, то при липсата на доказателства за същите следва да се приеме, че атакуваното определение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Пропускът да се дадат указания на оспорващия да уточни обжалвания акт съставлява съществено процесуално нарушение, допускането на което налага отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на гореизложените мотиви. С оглед горното и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл. 222, ал.2 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение