Определение № 676 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2989/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. Долна Митрополия срещу определение №136 от 11.08.2015 г. на Апелативен съд-В.Т. по в. ч.т.д. № 213/2015 г., с което е обезсилено определение №522/02.07.2015 г. по т.д. №55/2015 по описа на ОС-Плевен за произнасяне по изменение на постановеното първоинстанционно решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските и е прекратил производството по молбата на [фирма]. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че за да се изисква изменение на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по правените съдебни разноски е необходимо от страна на молителя своевременно да се представи списък по чл.80 ГПК. Ето защо съдът е счел за недопустима молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските в насока възлагане върху ищеца, съгласно чл.78 ал.2 ГПК, вместо върху ответника разноските на първия по водене на делото, доколкото ответникът-молител в производството по чл.248 ГПК е признал иска и не е дал повод за завеждането му. Според състава на въззивния съд, последният, обаче не е представил списък на своите разноски съгласно чл.80 ГПК, поради което и молбата за изменение в частта за разноските е недопустима, което прави и произнасянето на първоинстанционния съд по нея недопустимо. Ето защо с обжалваното определение въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него определение по чл.248 ГПК и е прекратил производството по молбата на [фирма] като недопустимо. Позовал се е на т.9 от ТР 6/13 по тълк.дело №6/12 на ОСГТК, което въздига в абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК представянето на списък на разноските от страната, която иска изменение в последствие на съдебния акт в частта за разноските. Обжалваното определение е недопустимо: с него въззивният съд се произнася по спор по факти, с каквито не е бил сезиран: в случая молителят е искал изменение на постановеното решение в частта за разноските в насока възлагане върху ищеца, съгласно чл.78 ал.2 ГПК, вместо върху ответника разноските на самия ищец по водене на делото, доколкото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждането му. В този случай е абсолютно без значение и следователно няма как да е предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК представянето от страна на ответника на списък на собствените си разноски като предпоставка за разглеждане на молба, с която се претендира,че ищецът следва да понесе направените от самия него разноски в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК. При това положение настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че следва да се допусне до касация обжалваното определение и да се обезсили като недопустимо-постановено по спор, с какъвто съдът не е сезиран, след което делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на частна жалба вх.рег.№ 8147 /15. С оглед изложеното