Определение № 1801 от 28.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1178/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД - чрез адв. Ст. Иванова от АК-Шумен, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 77/30.01.2024 г. по в. ч. т. д. № 631/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 196/11.01.2024 г. на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД за допълване на основание чл. 250 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на постановеното по делото определение № 831/28.11.2023 г. – чрез произнасяне по всички възражения в частната въззивна жалба с вх. № 3728/02.11.2023 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, но не излага конкретни правни доводи, обосноваващи това правно съждение – всички оплаквания са свързани с незаконосъобразността на определение № 831/28.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 631/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение № 226/04.10.2023 г., постановено по т. д. № 90/2023 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната и съдебното производство като недопустимо е прекратено. Тъй като до връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК не е възникнало процесуалното качество на ответника, при администриране на частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, съдията докладчик от въззивния съд не е следвало да дава възможност на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да представи писмен отговор срещу нея, поради което ВКС не трябва да обсъжда изложените в този писмен отговор правни съображения за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение Варненският апелативен съд е счел за неоснователна молбата на частния въззивник за допълване по реда на чл. 250 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на определението, с което е потвърдено преграждащия съдебен акт на първоинстанционния съд, тъй като е достигнал до правния извод, че с определение № 831/28.11.2023 г. въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, пренесен пред него с частната въззивна жалба. Счел е, че по същество с молбата по чл. 250 ГПК се цели недопустимо ревизиране на правния резултат по частната въззивна жалба срещу преграждащото определение, постановено от първоинстанционния съд. Макар и в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, да не са изложени конкретни правни съображения за правилността на определението, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на частния въззивник за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 831/28.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 631/2023 г., съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на второинстанцинния съд (по настоящото дело ВКС не действа като касационна инстанция) не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, настоящият съдебен състав трябва да провери законосъобразността на обжалваното определение и без да е релевиран от частния жалбоподател конкретен правен довод за неговата неправилност. Нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК предоставя на съда правната възможност да допълни своя краен съдебен акт, в случай че не се е произнесъл по цялото предявено искане, т. е. когато не е формирал своята правосъдна воля по част от спорния предмет, наведен чрез сезиращия го акт. Установява се, че молителят в производството по чл. 250, ал. 1 ГПК и ищец в първоинстанционното производство е предявил въззивна частна жалба срещу преграждащото определение на първоинстанционния съд, което изцяло е било потвърдено от въззивния съд. Следователно, апелативният съд се е произнесъл по целия предмет на пренесения пред него процесуалноправен спор – относно допустимостта на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ. В случай че не са били разгледани всички наведени в частната въззивна жалба правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното преграждащо определение, постановено от първоинстанционния съд, тези процесуални нарушения биха обусловили неправилност на въззивното определение, а не са основание за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК. Въз основа на тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът