Определение № 51 от 19.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 238/2012 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място] /вх.№ 1369/10.02.2014 год. на регистратурата на ВКС/ за освобождаване на внесеното от банката по сметката на ВКС на основание чл.282, ал.2 ГПК обезпечение по искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд № 617/27.12.2011 год. по т.дело № 78/2011 год. в размер на сумата 4 173 813,54 лева. Молителят излага съображения, че ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в законна сила, поради което нуждата от внесената гаранция е отпаднала. Позовава се на постигнатото с ответника по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] съгласие относно изпълнението на въззивното решение, като представя нотариално заверена молба-съгласие, подписана от синдика на дружеството. С допълнителна молба /вх.№ 1469/12.02.2014 год./ молителят е посочил номера на банковата сметка, по която да бъде преведена сумата. Ответникът по молбата [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], чрез синдика В. В. изразява становище, че не се противопоставя на искането за освобождаване на внесеното от страна на банката обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, констатира следното: С определение № 1043/29.12.2011 год. по ч.т.дело № 999/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. на основание чл.282, ал.2 ГПК по молба на [фирма] е спряно изпълнението на въззивното осъдително решение на Пловдивския апелативен съд по т.дело № 78/2011 год. до произнасяне от ВКС по подадената от банката касационна жалба. С преводно нареждане от 28.12.2011 год. касаторът е превел по сметката на ВКС следващото се обезпечение в размер на сумата 4 173 813,54 лева, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС видно от представената счетоводна справка от 18.02.2014 год. С определение № 1/03.01.2014 год. по т.дело № 238/2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по повод на което е внесено обезпечението. Междувременно по делото е представена молба-съгласие подписана от синдика на дружеството-ищец В. И. В. както и от управителите на [фирма], [населено място]-П. Ц. С. и на [фирма], [населено място]-П. К. П. /последните две дружества в качеството на взискатели по образувани срещу [фирма] изпълнителни дела № 724/2011 год. и № 18/2014 год. на ЧСИ В. Л., рег.№ 780, район на действие СГС/, в която подписалите страни заявяват, че нямат претенции към внесеното от банката обезпечение и не възразяват същото да бъде освободено. В допълнително становище /вх.№ 1602/17.02.2014 год./ синдикът на [фирма]/в несъст./, [населено място] изрично заявява, че потвърждава изразеното в нотариално заверената молба-съгласие волеизявление, като не се противопоставя на искането за освобождаване на внесеното от страна на банката обезпечение. При тези фактически данни настоящият съдебен състав счита, че нуждата от обезпечение е отпаднала, поради което внесената по сметката на ВКС сума в размер на 4 173 813,54 лева следва да бъде освободена и преведена по сметката на [фирма], посочена в допълнителната молба от 12.02.2014 год. По изложените съображения и на основание чл.282, ал.5 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд