Определение № 4274 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4352/2022 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молби на Ц. А. К. и на Х. А. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд /СРС/ № 20246742/ 09.11.2020 г. по гр.д.№ 49131/ 2019 г., с което в отношенията между А. А. Д. и „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, е признато за установено, че А. Д. дължи на „Топлофикация София" ЕАД сумите 1 031,58 лв - цена на топлинна енергия за период 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г., ползвана в имот с адрес [населено място],[жк]бл.240 вх.Б ап.31; 46,93 лв цена на услуга дялово разпределение за същия период; законната лихва върху тези суми от 18.05.2018 г. до окончателното им изплащане; 66,70 лв обезщетение за забавено плащане на цената на топлинната енергия за период 16.09.2016 г. - 20.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 31491/ 2018 г. на Софийски районен съд, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери съответно от 1 942,93 лв, 62,58 лв и 340,84 лв; изцяло е отхвърлен искът за обезщетение за забава за плащане на цената за услугата дялово разпределение в размер 13,62 лв и А. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД 47,16 лв разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение и 447,80 лв разноски по делото. Молителите твърдят, че са наследници по закон на А. Д., който починал на 13.02.2020 г. Смъртта му настъпила след образуване на производството по гр.д. № 49131/ 2019 г. на СРС, но преди да му бъде връчен препис от исковата молба и доказателствата и преди да му бъде назначен особен представител по реда на чл.47 ГПК. Производството протекло изцяло без тяхното или на наследодателя им участие, всички книжа били връчвани на особения представител, включително препис от постановеното по делото решение. За него молителите узнали едва след като по издадения срещу наследодателя им изпълнителен лист били конституирани като длъжници по изпълнението и им били връчени съобщения за доброволно изпълнение. Считат, че починалото лице не притежава правоспособност и не може да бъде страна по процесуални правоотношения, нито да му бъде назначаван представител, който да го задължава с действията си. Затова молят влязлото в сила решение да бъде отменено, като правят и искане да бъде спряно изпълнението му. Ответната страна „Топлофикация София" ЕАД оспорва допустимостта на молбите като заявява, че макар страната да е починала, тя е била надлежно представлявана от особен представител, който е защитил нейните законни права и интереси. При служебна проверка относно допустимостта на молбите съдът намира, че производството по тях е образувано преждевременно. Наследник по закон на А. Д., срещу когото е образувано исковото производството по гр.д.№ 49131/ 2019 г. на СРС, освен молителите /негови деца/ е и преживялата съпруга М. В. Д.. Преди подаване на молбите за отмяна, на 25.08.2022 г., тя е депозирала по делото възражение срещу решението на първоинстанционния съд /вх.№ 25059791/, по което е получила указания да отстрани нередовностите му. В изпълнение на тези указания е депозирала молба вх.№ 250641/ 26.09.2022 г., с която уточнила, че възражението е адресирано до Софийски градски съд и че с него се иска прогласяване на нищожността на първоинстанционното решение. С разпореждане от 10.10.2022 г. СРС приел, че с оглед уточненията възражението има характер на въззивна жалба и наредил администрирането й. Процесът не е приключил /не е внесена държавна такса/, но докато сезираният с възражението съд не се произнесе по допустимостта на подадената въззивна жалба, не може да се приеме, че решение № 20246742/ 09.11.2020 г. по гр.д.№ 49131/ 2019 г. е влязло в сила. Затова образуваното пред ВКС производство за отмяна на това решение следва да се прекрати и делото да бъде върнато на СРС, който надлежно да администрира възражението, което сам е приел за въззивна жалба, и да го изпрати на компетентния съд за произнасяне. Последният, ако намери, че е надлежно сезиран, следва да прецени дали подадените молби за отмяна могат да имат значението по чл.265 ал.1 ГПК. Преди да приключи производството по приетата от СРС за редовна въззивна жалба обаче, не може да се разглеждат молби за отмяна на решението, тъй като не може да се приеме, че същото е влязло в сила. Затова и не може да има произнасяне по искането за спиране на неговото изпълнение. По изложените съображения съдът