Определение № 9178 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез главен юрисконсулт Д. Бучкова, против Определение № 7653/09.07.2025 г., постановено по административно дело № 1283/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № Г-89/10.04.2025 г. на Заместник-кмета на Община Варна, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна. От ответната страна Заместник – кмет на Община Варна е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК, с което се оспорва частната жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалбата е основателна. С оспорената заповед е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и работен устройствен план относно посочени в заповедта УПИ, находящи се в кв. 141 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна и улична регулация. Министърът на вътрешните работи е оспорил заповедта в качеството си на ръководител на ведомства, на които един от имотите, предмет на плана е предоставен за управление. Касае се за УПИ XIV-539 „за общ. Обслужване“, кв. 141 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна /имот с идентификатор 10135.1506.539 по КККР на гр. Варна/, за който е представил актове за държавна собственост. За да остави без разглеждане жалбата, съдът е приел, че министърът не надлежно легитимиран да оспори заповедта, а това е Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, на което ведомство като отделно юридическо лице е предоставено управлението на посочения имот. В допълнение е посочил, че дори да се приеме, че министърът разполага с право на жалба, то същата се явява просрочена. Така постановеното определение е неправилно, тъй като не съответства на представените по делото доказателства и на приложимия закон. Видно от представения по делото Акт № 8561 за поправка на акт за частна държавна собственост № 8111/28.12.2011 г., съставен на 13.11.2013 г. е, че поземлен имот с идентификатор 10135.1506.539 по КККР на гр. Варна е със следните отразени права на управление: на ГДПБЗН – МВР за изпълнение на функционалните задължения на РДПБЗН – Варна, за изпълнение функционалните задължения на Дирекция „Национална система 112“ на Районен център 112 – Варна и за изпълнение на функционалните задължения на Института по психология на МВР за НП – Варна. Тоест, три са ведомствата на които имотът е предоставен за управление, а не е само ГДПБЗН, както е приел съдът. Действително Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е отделно юридическо лице, разполагащо със самостоятелно право на жалба срещу заповедта, но останалите две ведомства Районен център 112 – Варна и Института по психология нямат статут на юридически лица, а представляват структури на Министерство на вътрешните работи, поради което подадената от Министъра на вътрешните работи жалба срещу Заповед № Г-89/10.04.2025 г. на Заместник-кмета на Община Варна следва да се счита като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването. Неправилен е изводът на съда за просрочие на жалбата. Няма спор по делото, че съобщение за издадената заповед е изпратено и получено само от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Такова съобщение не е получавано от Министерство на вътрешните работи, което е отделно и самостоятелно юридическо лице с адрес, който е различен от адреса на дирекция. Ето защо, и след като заповедта не е била надлежно съобщена на МВР, следва да се счита, че по отношение на него не е започнал да тече преклузивния 14-дневен срок за оспорването й, поради което жалбата е подадена в срок. След като не са налице и двете основания по чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК за недопустимост на подадената жалба, възприети от съда, постановеното от него определение следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение