Определение № 754 от 29.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3670/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК, образувано по молба вх.№14956/10.12.2015г. на М. А. Г., Л. А. Г. и А. А. Г., с която се иска спиране на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК на въззивно решение №1754 от 9.11.2015г., постановено по в.т.д.№1568/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира следното: С решение №1754 от 9.11.2015г., постановено по в.т.д.№1568/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, всеки един от молителите поотделно като наследник на А. Л. Г. е осъден да заплати на [фирма] – [населено място], по 6 860 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 21.10.2009г. до 28.02.2011г. на товарен камион и бордово ремарке, собственост на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.08.2011г.- до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е обжалвано в срок с касационна жалба от М. А. Г., Л. А. Г. и А. А. Г.. С преводно нареждане от 23.12.2015 г. молителят е превел по сметката на ВКС за обезпечения общо сумата от 20 580 лв. с отбелязване в преводното нареждане, че сумата представлява обезпечение по молба вх.№14956/2015г. Със служебна бележка от 28.12.2015г. главният специалист – счетоводител при ВКС е удостоверил, че внесената като обезпечение сума от 20 580 лв. е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 23.12.2015 г. При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че молбата е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение. Молителите в срок са депозирали касационна жалба срещу въззивното решение, чиято допустимост е обусловена от обстоятелството, че спорът между страните е граждански, а не търговски - претендираното и присъдено вземане на дружество не произтича от търговска сделка по см. на чл.286 ТЗ. Съгласно т.1 от ТР №6/2014г. от 23.10.2015г. по тълк. дело №6/2014г. на ВКС, ОСГТК, размерът на обезпечението по чл.282 ал.2 т.1 ГПК се определя от размера на присъдените суми по главните и по акцесорните вземания. Внесеното от молителите обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК общо в размер на 20 580 лв. представлява сбор от сумите по главниците, за които са осъдени молителите с обжалваното пред ВКС въззивно решение /3 по 6 860 лв./. Мотивиран от горното и на основание чл. 282, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,