Определение № 3249 от 17.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 949/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от ищеца в производството /ответник по касация/ „Планекс билд“ ЕООД ЕИК:[ЕИК], [населено място] за допълване на определение № 2591 от 02.09.2025 г. по т.д. № 949/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в размер на 8 000 лв., направени за подадения от молителя отговор на касационна жалба. Твърди се, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора искане на процесуалния представител на „Планекс билд“ ЕООД за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК. Сочи се, че към подадения отговор на касационната жалба по делото е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ надлежното изплащане в брой на адвокатското възнаграждение. Ответникът в производството по делото Столична община е подал писмен отговор, в който твърди, че не дължи претендираното адвокатско възнаграждение с аргумента, че не е дал повод за образуване на касационното производство, доколкото не е подал касационна жалба срещу въззивното решение. Третото лице помагач на ответника в исковото производство и касатор - Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на което молбата е редовно връчена на 20.09.2025 г. не ангажира становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че молбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. С определение № 2591 от 02.09.2025 г. по т.д. № 949/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 54 от 23.01.2024 г. по в.т.д. № 820/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд в неговата част, с която е осъдена Столична община да заплати на „Планекс Билд“ ЕООД на основание чл. 266 ЗЗД сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК 19-ДИ95-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., по подадената касационна жалба от МРРБ - трето лице-помагач в исковото производство на страната на ответника Столична община. Като насрещна страна в касационното производство „Планекс билд“ ЕООД е подало отговор на касационната жалба, подадена от МРРБ, който отговор е подписан от адвокат Н. П. - пълномощник с приложено към отговора пълномощно. Към отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие от 18.04.2024 г. в който се сочи, че договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС е в размер на 8000 лв. и е заплатено изцяло в брой. Според настоящия съдебен състав така представеният документ удостоверява надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на адвокат Н. П.. Ответникът в производството Столична община не е подал касационна жалба срещу въззивното решение, съответно – не е инициирал касационното производство, поради което и не дължи разноски в производството, образувано само по касационна жалба на третото лице помагач на нейна страна - МРРБ. Направените и претендирани от ищеца разноски са причинени по смисъла на чл. 78, ал. 10 от ГПК от подалото касационна жалба срещу въззивното решение трето лице помагач на страната на ответника – МРРБ. Последното, редовно уведомено за молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, не прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При така установеното и при липса на възражение срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца следва да се присъди същото в установения по делото като заплатен размер. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,