Решение № 2307 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите, както и на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. на главния архитект на Столична община /СО/ и от кмета на СО, чрез процесуалния му представител юрк. Занева, против решение № 9981 от 21.03.2025г., постановено по адм. д. № 4863/2023г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е прогласена за нищожна заповед № РД – 09 – 50 – 1490 от 26.11.2008г. досежно одобрения Работен устройствен план /РУП/ за УПИ VII и УПИ IХ в кв. 272, м. „Ботевградско шосе - рамка“ по плана на гр. София съгласно приложена графична част с корекция в зелен цвят и

1. на А. Д. М. от гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Занева, против решение № 9981 от 21.03.2025г., постановено по адм. д. № 4863/2023г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД – 09 – 50 – 1490 от 26.11.2008г. досежно одобрен Работен устройствен план /РУП/ за УПИ VIII в кв. 272, м. „Ботевградско шосе - рамка“ по плана на гр. София съгласно приложена графична част с корекция в зелен цвят.

С оспорената пред първата инстанция заповед № РД – 09 – 50 – 1490 от 26.11.2008г. на основание чл. 136 ал. 1, чл. 113 от ЗУТ и т. 12 от Приложение към чл. 3 ал. 2 от ЗУЗСО е одобрен Работен устройствен план /РУП/ за УПИ VII, УПИ VIII и УПИ IХ в кв. 272, м. „Ботевградско шосе - рамка“ по плана на гр. София съгласно приложена графична част с корекция в зелен цвят.

В касационната жалба на главния архитект и на кмета на СО се твърди неправилност на оспореното решение в частта, с която е прогласена за нищожна заповедта, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и противоречие с процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 ЗУТ. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда за противоречие на графичната и текстовата част на одобрения РУП, като наличието на такова несъответствие, а именно липсата на отразяване на УПИ VII и УПИ IX в графичната част, в табличната част и матрицата отдава на техническа грешка. Посочва и че РУП е издадена в съответствие на изискванията на чл. 113 ал. 2 ЗУТ, а именно поради предвиденото с ПУП – ПЗ свързано застрояване в повече от два имота и с изпълнени изисквания на чл. 113 ал. 4 ЗУТ. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на насрещна страна.

В касационната жалба на А. М. се твърди неправилност на решението в оспорената от нея част, с която е отхвърлена жалбата и досежно одобрения РУП за УПИ VIII, кв. 272 по плана на гр. София, поради необоснованост и противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че съдът не е съобразил установеното от СТЕ, че с одобрения РУП е увеличена дълбочината на застрояване в трите имота на 16м., поради което е неправилен извода на съда, че РУП съответства на ПУП. Излага и съображения, че с РУП се препотвърждава свързаното застрояване между трите имота, като с предприетите действия по строителство в съответствие с изменението допуснато с РУП се нарушава изискването за отстояния и изцяло се закрива източната част на сградата в нейния имот, в която живее с нейни близки. Излага съображения и за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение в частта на присъдените й разноски в по – малък размер от претендирания. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата й срещу одобрения РУП. Претендира разноски и за настоящата инстанция.

В отговор на касационната жалба А. М. изразява и становище за неоснователност на касационната жалба на главния архитект и на кмета на СО.

Ответника И. Н. Х. с представен писмен отговор и лично в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата на главния архитект и на кмета на СО. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответниците М. А. К. и К. С. в открито съдебно заседание изразяват становище за правилност на оспореното съдебно решение и искат да бъде оставено в сила.

Останалите ответниците район „Подуяне“ на СО, „Синтекс инвест“ ЕООД, В. С. Г., Ц. Х. Ч., Р. Х. Т., И. Н. Т. и А. Д. не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на оспореното решение.

Касационните жалби на главния архитект и кмета на СО и на А. И. М. са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, които в оспорените от тях части са съответно неблагоприятни и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

За да постанови оспореното в това производство решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед на кмета на СО към момента на издаване й. Обосновал е извод за нищожност на административния акт в частта на одобрения РУП за УПИ VII – 314 и УПИ IX – 312, поради особено съществен порок във формата, водещ до липса на волеизявление. Посочил е, че по аргумент от чл. 62 ал. 1 от Наредба № 8 от 2001г. актът за одобряване на РУП е единство на текстовата и графичната му част, като несъответствието на тези две части прави невъзможно установяването на действителната воля на административния орган. От събраните в хода на производството доказателства е приел, че в текстовата част на заповедта е одобрен РУП за УПИ VII, VIII и IX, кв. 272, м. „Ботевградско шосе - рамка“, а графичната част/застрояване и силуетни планове/, обяснителната записка, която съгласно чл. 62 ал. 2 от Наредба № 8 от 2001г., е неразделна част от текстовите материали за РУП, се отнасят единствено за УПИ VIII – 313 и няма одобрени графични части за УПИ VII – 312 и УПИ IX – 314. Обосновал е и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото по отношение на тези две УПИ в графичната част на РУП няма отразени и одобрени изисквания по т. 2 и 3 от ч. 62 ал. 4 от Наредба № 8 от 2001г., които са довели и до противоречие с материалния закон и целта на същия. Приел е обаче, че в частта, с която е одобрен РУП досежно УПИ VIII – 313 заповедта е законосъобразна, тъй като е налице съответствие между текстовата и графична част на одобрения РУП, при наличието на условията за изработване на такъв, поради това че се засягат имоти, за които е предвидено свързано застрояване в повече от два имота. Приел е и че РУП съответства на предвиденото с действащия към момента на одобряването му за имотите ПУП – ПР и ПЗ, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 263 от 27.05.1997г., като с РУП не се променя характера и начина на застрояване съгласно действащия ПУП. Посочил е, че е неоснователно възражението на жалбоподателката в първата инстанция А. М., че предвиденото свързано застрояване изцяло закрива източната част на сградата в нейния имот, тъй като свързаният начин на застрояване на страничните регулационни граници на УПИ VII – 312, VIII – 313 и IX – 314 е предвидено с действащия план, одобрен 1997г., който е влезнал в сила, като е посочил и че по този план жилищната сграда в имота й не е предвидена за запазване. Мотивирал е въз основа на приетата по делото доказателства, включително неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза, че РУП с предвидената по – голяма дълбочина на застрояване в УПИ VIII – 313 не противоречи на действащия ПУП, доколкото не се нарушават устройствените параметри на застрояване, установени в т. 12 на приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 на ЗУЗСО.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗУТ "Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план", като е правилен извода на съда, че с оспорения РУП в частта му за УПИ VIII – 313 това изискване е спазено. Това е така, тъй като действително с РУП не е променен начина на застрояване по аргумент от чл. 21 ал. 1 ЗУТ, който е предвиден като свързано такова, включително по имотната граница на имота на жалбоподателката УПИ VII – 312, както и характера на застрояването, определено като високо съгласно чл. 23 ал. 1 т. 3 ЗУТ с одобрения ПУП – ПЗ със заповед № РД – 09 – 50 – 263 от 1997г. Правилен в тази връзка е извода на съда, че предвиденото свързано застрояване, включително между имота на жалбоподателката и съседния имот, не са одобрени и не са предмет на оспорената заповед, а както беше посочено по – горе със заповедта за одобряване на плана за застрояване от 1997г., който е влезнал в сила. Поради и това е съответен на закона извода на съда, че наведеното възражение, че с предвиденото свързано застрояване се закрива източната част на сградата, е неотносимо към законосъобразността на оспорената в това производство заповед. Същата, досежно предвиденото свързано застрояване, изпълнява законовото изискване за съответствие с действащия план за застрояване. Най – накрая правилно и в съответствие със събраните доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ, съдът е приел, че РУП съответства на допустимата плътност на застрояване, Кинт и минимално озеленена площ, предвидена с ПУП – ПЗ в частта на УПИ VIII – 313, съответно извода, че РУП съответства на ПУП и ОУП в частта на УПИ VIII.

Разпоредбата на ал. 2 на чл. 113 ЗУТ предвижда, че "Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота". В случая видно от изложените фактически основания за издаване на оспорената заповед е процедирано одобрение на РУП именно в хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, тъй като с действащия ПУП – ПЗ е предвидено свързано застрояване в повече от два имота, а именно три такива.

Неоснователно е възражението за противоречие на РУП с изискванията на чл. 113 ал. 4 ЗУТ, а именно очертаната с РУП по – голяма дълбочина на застрояване. Посочената разпоредба предвижда, че с РУП се определя „разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване“ и необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне“. В случая нормата на чл. 113 ал. 2 ЗУТ въвежда единствено забраната с РУП да се променя характера и начина на застрояване, която забрана е спазена в случая. А пък чл. 113 ал. 4 ЗУТ разписва, че с РУП се определят точното разположението и очертания на сградите и минималните разстояния между тях и имотните граници, съобразно нормативните изисквания. В случая това изискване е спазено, тъй като предвидената дълбочина на застрояване за УПИ VIII – 313 от 16м. е съответна на чл. 30 ал. 1 ЗУТ, според който „В жилищните зони със свързано застрояване дълбочината на жилищните сгради на основното застрояване над първия надземен етаж е най-много 16 м.“. По изложените съображения настоящият състав намира, че е правилен и обоснован извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед и одобрения с нея РУП досежно УПИ VIII – 313, кв. 272, съответно правилно е отхвърлил оспорването на заповедта в тази й част.

Правилен е и извода на съда за това, че оспорената заповед в частите на одобрения РУП по отношение на УПИ VII – 312 и УПИ IX – 314 е нищожна. Обоснован е извода, че е налице особено съществен порок във формата, водещ до липса на волеизявление, поради липсата на единство между текстовата и графичната част на РУП. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че по аргумент от чл. 62 ал. 1 от Наредба № 8 от 2001г. актът за одобряване на РУП е единство на текстовата и графичната му част, като несъответствието на тези две части прави невъзможно установяването на действителната воля на административния орган. В случая обосновано от събраните в хода на производството доказателства е приел, че в текстовата част на заповедта е одобрен РУП за УПИ VII, VIII и IX, кв. 272, м. „Ботевградско шосе - рамка“, а графичната част/застрояване и силуетни планове/, обяснителната записка, която съгласно чл. 62 ал. 2 от Наредба № 8 от 2001г., е неразделна част от текстовите материали за РУП, касая единствено за УПИ VIII – 313 и няма одобрени графични части за УПИ VII – 312 и УПИ IX – 314. Не може да бъде споделено наведеното възражение в касационната жалба на главния архитект на СО, че това несъответствие се дължи на техническа грешка, тъй като в случая не само на едно място, а във всички графични материали и придружаващи други такива, включително в заявлението, по което е започнало производството по издаване на заповедта, е посочен само и единствено УПИ VIII – 313, кв. 272.

По изложените съображения касационните жалби на главния архитект и кмета на СО и на А. М. са неоснователни, а оспореното решение е правилно в цялост, включително досежно присъдените разноски предвид частично уваженото оспорване, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора са неоснователни исканията както на главния архитект на СО, така и на А. И. М. за присъждане на разноски по делото. Искането на ответника по касация И. Н. Х. в тази връзка макар и основателно не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени разноски от него за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение