Определение № 578 от 19.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1091/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след разпореждане № 330/12.12.2024 г. по н.о.х.д. № 235/2024 год. на Районен съд – Никопол, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Плевен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: В Плевенския районен съд било образувано н.о.х.д. № 1012/2024 г. Производството е второ по ред първоинстанционно, поради отмяната на постановената при първото разглеждане присъда по н.ох.д. № 596/2022 г. на РС Плевен в рамките на осъществения въззивен контрол от Окръжен съд – Плевен по в.н.о.х.д. № 233/2024 г. След четири самоотвода на съдии от РС – Плевен делото било разпределено на съдия К. К., който, по възражение на защитника и след събиране на доказателства за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия, постановил определение № 2367/19.11.2024 г., с което прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС – Никопол, като констатирал наличието на предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК, с оглед обстоятелството, че престъпленията, предмет на обвинението са извършени в чужбина, подсъдимият не е имал адресна регистрация нито за постоянен, нито за настоящ адрес в [населено място] до 27.12.2012 г., а инкриминираните деяния са довършени през септември 2012 г. По обвинението на подсъдимия А. А. П. било образувано н.о.х.д. № 235/2024 г. по описа на Никополския районен съд, определеният по което съдия-докладчик с разпореждане № 330 от 12.12.2024 г. също прекратил производството по делото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност, тъй като счел, че по делото няма еднозначна информация за настоящ и постоянен адрес на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираните му с обвинителния акт деяния. Съдията-докладчик изложил съображения, че делото до сега се е разглеждало от РС – Плевен, а РП – Плевен не е внасяла обвинителен акт в РС – Никопол. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Плевенския районен съд. Съгласно правилата на специалната местна подсъдност по чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК, в хипотезите когато инкриминираното престъпление е извършено в чужбина, компетентен да разгледа делото е съдът по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а именно – Плевенския районен съд. Извън общото изискване на чл. 37, ал. 1 НПК – делото да е за престъпление, извършено в чужбина, приложимостта на т. 2 от цитираната разпоредба се определя от местоживеенето на лицето, привлечено към наказателна отговорност. В своята константна практика ВКС приема, че това понятие не се свързва непременно с адресната регистрация, местожителството и не е идентично по съдържание с постоянния адрес на подсъдимия – определение № 95 от 13.08.2015 г. на ВКС по ч.н.д. № 1072/2015 г. на ІІ н.о., НК. Според Р № 3/2001 г. на Конституционния съд на РБ местоживеенето на едно лице е „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия“. Поради това местоживеенето представлява фактическо пребиваване на определена територия за относително продължителен период от време, в който лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване. В конкретния случай съдилищата са подходили погрешно като са изследвали формалните адресни регистрация за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия и то към един минал момент – датата на довършване на инкриминираните престъпления. Разрешаването на въпроса с местната подсъдност е процесуален, а не материалноправен, поради което от значение са обстоятелствата към момента на разглеждане на делото. Целта е да се гарантира ефективност на съдебното производство, като делото се разгледа в съда по фактическото местоживеене на подсъдимия. ВКС констатира, че при съдебното разглеждане на делото до момента подсъдимият винаги е бил призоваван от адрес в [населено място] – [улица](М.) № /номер/, т.е. това е неговото фактическо местоживеене. Освен това местно компетентният съд вече е бил определен по чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК при първото разглеждане на делото, а след връщането му за ново разглеждане от ОС Плевен, по правило компетентен да разгледа делото е нов съдебен състав от същия съд, който е постановил присъдата. С оглед обстоятелството, че действителното местоживеене на подсъдимия А. А. П. е в [населено място], компетентен да разгледа и реши делото първоинстанционен съд съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК се явява Плевенския районен съд. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение