Определение № 5062 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. Ю., чрез адв. Маринов, против определение № 941/04.02.2025 г., по адм. д. № 321/2023 г. на Административен съд- Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу разрешение за строеж № 136/13.06.2022 г., издадено от главния архитект на община Асеновград и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че опрeделението е неправилно, тъй като е собственик на 1/ 2 ид. част от имота, в който се намира обекта, за който се отнася разрешението за строеж и има правен интерес от оспорване на административния акт. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът главен архитект на община Асеновград оспорва частната жалба и моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците Ф. Т. П. и М. К. П., чрез адв. Димчева оспорват частната жалба. Молят определението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направени по делото разноски. Правят и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. Ю., частен жалбоподател, против разрешение за строеж (РС) № 136/13.06.2022 г., издадено от главния архитект на община Асеновград, с което е разрешено на ответниците Ф. Т. П. и М. К. П. да извършат „Основен ремонт на жилищна сграда", находяща се в УПИ IX-352, кв. 44 (ПИ с идентификатор 99088.503.158) по плана на гр. Асеновград. От представените писмени доказателства е установено, че урегулираният поземлен имот IX-352, кв. 44 е отреден за ПИ с идентификатор 99088.503.158 и ПИ с идентификатор 99088.503.155, като жилищната сграда, за която се отнася разрешението за строеж, е с кадастрален идентификатор 99088.503.158. 2 и е собственост на Ф. Т. П. и М. К. П., титуляри на разрешението за строеж (нот. акт № 20, нот. дело № 204/ 2022г.). След обсъждане на събраните по делото доказателства, от които се установява, че с издаденото РС и одобрените проекти не се увеличава обема на съществуващата в имота сграда, а се разрешават възстановителни и укрепващи конструкцията строително-монтажни дейности и анализ на чл. 149, ал. 2 ЗУТ съставът на административния съд приема, че жалбоподателката Ф. М. Ю. не попада в кръга на лицата, активно легитимирани да оспорят РС. По тази съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Крайният извод на административния съд за недопустимост на подадената жалба е правилен по следните съображения: Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ очертава кръга на лицата, на които по закон е признато право да оспорват на разрешенията за строеж като урежда няколко отделни хипотези. В случая не се установява частната жалбоподателка да притежава вещни права върху жилищната сграда, а съсобствениците на имота, в който се намира сградата, за която е издадено разрешение за строеж, се явяват заинтересувани лица само съгласно разпоредбата на чл. 149, ал 2, т. 1 ЗУТ – „в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж“. От заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи и представената проектна документация се установява, че процесното РС е за основен ремонт на съществуваща жилищна сграда, без да се променят нейните параметри и да се увеличава нейният обем във вертикално или хоризонтално отношение, т.е. разрешението за строеж не се отнася за нов строеж, надстрояване или пристрояване на заварен строеж. Следователно частната жалбоподателката няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и съответно не е активно легитимирана да оспори РС. Наличието на висящ съдебен спор относно собствеността върху имота и сградата е без значение за настоящия процес и съображенията в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. Възражението, че жилищната сграда е съборена преди издаване на разрешението за строеж е неоснователно, тъй като се опровергава от заключението на вещото лице Ранделов по допусната съдебно- техническа експертиза и не се подкрепя от показанията на свид. С.. Доводите, свързани с незаконосъобразността на заповед № 38 от 05.10.2023г. на главния архитект на община Асеновград, не следва да бъдат обсъждани, тъй като този акт е извън предмета на оспорване по настоящото дело. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Ф. Т. П. и М. К. П. общо сумата 1200.00 лв., разноски по делото пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,