Определение № 5204 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 16028 от 01.06.2026 год. /подадена на 31.05.2026 год./ на ищеца Р. Ж. Б. срещу определение № 3127 от 24.11.2025 год., постановено по в. гр. дело № 876/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 264 ГПК, поради оттегляне на въззивната жалба от страна на жалбоподателите Л. Г. П.-И. и Б. Г. Й.. Частният жалбоподател поддържа, че към настоящия момент пред първоинстанционния съд е висящо друго производство по реда на чл. 247 ГПК, от което зависи дали настоящата жалба е допустима. При уважаването на искането по чл. 247 ГПК ищецът щял да бъде напълно удовлетворен и настоящата жалба щяла да бъде без предмет. Същевременно, макар че изцяло от волята на въззивника зависело дали да поддържа или да оттегли подадената въззивна жалба, в случая била налице злоупотреба с права. Неясно било по какви причини първоинстанционният съд бил освободил ответниците от задължение за заплащане на ДДС върху присъдената сума. ВКС можел да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и съответно да посочи кой е компетентният съд да присъди ДДС. Моли производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на производството по чл. 247 ГПК, евентуално обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Обжалваното определение несъмнено има преграждащ характер. Същевременно правото на обжалване е предпоставено от правен интерес, а той е налице, когато с атакувания съдебен акт са засегнати права на обжалващия. При десезиране на въззивния съд поради оттегляне на жалбата – чл. 264, ал. 1 ГПК, само жалбоподателят е легитимиран да обжалва определението на прекратяване на производството по жалбата му. Това произтича от факта, че само жалбоподателят може да се разпореди с упражненото от него право на жалба. Ответникът по жалбата, каквото качеството е имал Р. Ж. Б. във въззивното производство, не може да извършва процесуални действия в защита на чуждо право, каквото е правото на жалба на насрещната страна в процеса. Без значение за неговата легитимация е незаконосъобразността на първоинстанционното решение в частта му, в която предявените от него евентуални искове са отхвърлени. Защитата на ищеца срещу тази част на решението се осъществява чрез правото му на въззивно обжалване, което същият в случая не е упражнил, а въззивната жалба на ответниците срещу първоинстанционното решение в частта му, в която евентуалните искове са уважени, не може да е средство за защита на собствените интереси на ищеца. Поради това и за настоящото производство е без значение изходът от производството пред първоинстанционния съд по чл. 247 ГПК. Ето защо частната жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,