Определение № 10908 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. Й. и Й. Г. Й., чрез от адв. Шаркова, против определение № 25621 от 28.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7188/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му. Прави се искане за присъждане направените по делото разноски. Ответникът кмет на район „Витоша“ - Столична община, чрез юрк. Градинаров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. Г. Й. и Й. Г. Й. против мълчалив отказ на главния архитект на район „Витоша“ - Столична община и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 3 и 5 АПК, поради пропускане на преклузивния срок за оспорване и оттегляне на атакувания акт. Определението е правилно. Административен съд София-град е сезиран с жалба, подадена от П. Г. Й. и Й. Г. Й. против мълчалив отказ на главния архитект на район „Витоша“ - Столична община по заявление вх. № РВТ25-КЦ01-1395 от 15.04.2025 г. за извършване на административна услуга – издаване на заверен препис от Заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. на главния архитект на район „Витоша“ - Столична община ведно с графичната част към нея. С обжалваното определение жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 3 и 5 АПК поради подаване извън преклузивния срок и поради предоставянето на заявената административна услуга в хода на висящия съдебен процес, вследствие на което производството по делото е прекратено. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата срещу оспорената заповед поради това, че е подадена извън преклузивния срок за оспорването й. Видно от документите по делото заявителите П. Г. Й. и Й. Г. Й. са подали молба вх. № РВТ25-КЦ01-1395 от 15.04.2025 г., с която са поискали от главния архитект на район „Витоша“ - Столична община да издаде заверен препис от негова заповед № РВТ21-РА50-146/19.08.2021 г. ведно с графичната част към нея. Правилен е изводът на съда, че към датата на подаване на жалбата – 27.06.2025 г. правото на съдебна защита срещу административния акт е било преклудирано. Съгласно чл. 57, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 3 и чл. 57, ал. 4 АПК извършването на заявената административна услуга е дължимо в седмодневен срок от датата на започване на производството. В случая производството е започнало на 15.04.2025 г. Срокът е изтекъл на 22.04.2025 г. Съгласно чл. чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето на органа е формирало мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в преклузивния едномесечен срок по чл. 149, ал. 2 АПК с начален момент изтичането на срока за произнасяне. При това положение, срокът за обжалване е изтекъл на 22.05.2025 г., поради което жалбата се явява подадена извън срока, а образуваното по нея съдебно производство – недопустимо на основание чл. 159, т. 5 АПК. Законосъобразен е и изводът на първостепенния съд за недопустимост на инициирания съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 3 АПК, тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателите изрично са заявили, че е отпаднал правният им интерес и са поискали прекратяване на делото. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила, включително и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, частните жалбоподатели дължат разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,