Определение № 427 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 10/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен” ЕАД /н./, [населено място], срещу определение № 705 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 549/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 26343 от 10.10.2024г. по т.д. № 443/2019г. на Окръжен съд Варна, с което е разрешено на постоянния синдик на дружеството да извърши продажба на вещи и имущество, намиращи се в масата на несъстоятелността, по реда на чл.717ж и сл. ТЗ. Частният жалбоподател излага твърдения за продължаващо унищожаване на имущество на дружеството, необходимо за възстановяване на топлоснабдяването на [населено място] съгласно актуалната оздравителна програма, поради което прави искане за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение въззивния съд е приел, разпоредбата на чл.613а ТЗ определя реда и условията за обжалване на актовете на съда в производството по несъстоятелност. Намерил е, че определенията, постановени на основание чл.717ж ТЗ, не са сред посочените в алинея 1 на същия член. Изтъкнал е, че съгласно чл.613а ал.3 ТЗ извън изрично изброените в ал.1 на същата разпоредба актовете на окръжните съдилища, постановени в производство по несъстоятелност, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, като нормата препраща към чл.274, ал.1 ГПК, в която инстанционният контрол е предвиден само за преграждащите по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил обжалваемост. Съобразил е разясненията, дадени в т.6 и т.8 от ТР № 1/13.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, според които извън случаите на актовете, визирани в чл.613а, ал.1 ТЗ, могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване съобразно предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК. Заключил е, че обжалваното определение не е нито преграждащо /тъй като не препятства развитието на производството по несъстоятелност/, нито в ТЗ законодателят е въвел с изрична норма неговата обжалваемост, поради което е достигнал до извод, че то е изключено от обхвата на инстанционния контрол. Обжалваното определение е правилно. Редът за обжалване на постановените в производство по несъстоятелност съдебни актове е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на съда по несъстоятелност, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно по реда на общия инстанционен контрол на ГПК. Извън изброените в ал.1 на чл.613а ТЗ актове, останалите актове, постановени в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК - този, уреден в чл.274, ал.1 ГПК. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелност, с което е разрешено на постоянния синдик на „Топлофикация Шумен” ЕАД /н./ да извърши продажба на имущество, включено в масата на несъстоятелността, по реда на чл.717ж, ал.2 ТЗ. Този акт на съда по несъстоятелност не е от категорията на посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Обжалваемостта му пред апелативния съд не може да бъде изведена и от чл.613а, ал.3 ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, уреждаща реда за обжалване на определенията. Предвид целта на постановяването му - да позволи на синдика да извърши съответните действия по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, определението по чл.717ж ТЗ не може да се квалифицира като преграждащо по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност. Следователно постановеното определение няма преграждащ делото по несъстоятелност характер, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Изложените в частната жалба доводи са неотносими и не следва да се обсъждат с оглед изричните законови разпоредби, уреждащи обжалваемостта на постановения от съда по несъстоятелност съдебен акт. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,