Определение № 278 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 296/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Обжалвано е определение от 17.02.2009г. по гр.д. № 61 / 2008г., с което Варненски апелативен съд, като е потвърдил определение от 04.12.2008г. по гр.д. № 2592/2008г. на Варненски ОС е допуснал обезпечение чрез възбрана на недвижими имоти и запор на движими вещи по реда на чл.22 от Закон за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна дейност. Жалбоподателите С. Г. Х., “К”О., ”К”О., “К”О., ЕТ”К” и М. П. Х. Молят да се да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде допуснато исканото обезпечение. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Комисията за у. и. придобито по престъпна д. е поискала да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл.22, ал.1 ЗОПДИППД. С определение от 04.12.2008г. по гр.д. № 2592/2008г. Варненски ОС е допуснал обезпечение чрез възбрана на недвижими имоти и запор на движими вещи. С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното определение, също е приел, че са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение. Като са обжалвали определението на въззивния съд с частна жалба частните жалбоподатели са приложили и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържат, че въпросът за предпоставките, при които следва да се допусне обезпечение по чл.22 ЗОПДИППД е съществен и е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. При тези данни настоящата инстанция намира, че е налице е определение на въззивния съд което с оглед разпоредбата на чл.23, ал.2, от Закон за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна д. и чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред касационния съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В случая с обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за предпоставките за допустимостта на исканото обезпечение с оглед разпоредбата на чл.22 ЗОПДИППД, във вр. чл.391, ал.1 ГПК, но въпросът е разрешен в съотвествие с разпоредбите на закона. Съгласно чл.22, ал.2 ЗОПДИППД, вр. с чл. 391, ал. 1, ГПК обезпечение на иска се допуска, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите му права с решението по иска, и то ако същият е подкрепен с писмени доказателства или ако се представи гаранция в определен от съда размер, както и ако исканата обезпечителна мярка е подходяща. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел че представените с молбата за обезпечение писмени доказателства подкрепят в достатъчна степен искът на К. за у. и. придобито по престъпен начин и са налице предпоставките на чл.3 ,ал.1 ЗОПДИППД- имуществото е със значителна стойност, може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна д. и приключило наказателно преследване по чл.251, ал.1 и 2 НК, което попада в изброените в закона състави на НК. В производството по обезпечение на иск по чл.22 ЗОПДИППД се проверява само наличие на предпоставките по чл.3 от същия закон, което в случая е направено, като съдът не следва в детайли да проверява доказателства, които опровергават презумпцията на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. Ограничаването на законните права на ответника по иска, по който се допуска обезпечението е оправдано с оглед целта на обезпечителното производство - да осигури възможност за реализиране правата на ищеца, без да се засяга правната сфера на ответника повече, отколкото е необходимо за постигането на тази цел. В случая съдът е направил именно такава преценка и е приел, че следва да бъде допуснато обезпечението, поради което обжалваното определение като постановено в съответствие със закона и следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът