Решение № 319 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г.

Решение № 319 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С. М. И., М. Г., К. Г. и К. Г. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 426 от 07.11.2008 г. по гр. възз. д. № 1401/2008 г. на Софийския градски съд по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, алтернативно- неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за допустимост на иска и в нарушение на материалния закона, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. т. 2 и т. 3 ГПК. По делото не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация. Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията на касационния съд по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК по жалба на С. М. И., М. Г., К. Г. и К. Г., като наследници на М. С. е оставил в сила Решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 5700/2005 г. на Софийския районен съд по уважения иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, заявен от И. Х. Г., с който е прието за установено по спора за материално право, че наследодателката на ищеца - Й. Х. Г. е била собственик на основание договор за покупко-продажба от 1946 г. и добросъвестно давностно владение на земеделски имот- ливада от 1 дка, намираща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в с. К., имот № 5445 по КК от 1997 г.. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е мотивирана с довод, че въпросът за допустимостта на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ след като не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а обратното - има приключило с отказ на ОСЗГ производство да се възстанови земеделски имот, е разрешен в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 1/1997 г. За да разгледа иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че същият е процесуално допустим от гл. т. наличие на правен интерес от установяване принадлежността на имота на една от страните с оглед на представените титул за собственост. Възражение за недопустимост на производството от гл. т. на липсата на предпоставки, такива каквито са установени с ТР 1/97 ОСГК на ВКС няма. Ето защо следва, че не е налице противоречие като нарушение на процесуални правила - ТР 1/1997 г., напротив именно исковото производство е разгледано по същество при спазването на дадените разяснения с оглед на данните за наличието на подадено заявление за възстановяване в срок по две преписки, постановено позитивно решение по едно от заявленията, поради което е постановен отказа по другото, до разрешаване на спора за материално право. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотивирана с довод, че материално-правният въпрос за добросъвестност на владение/ като елемент от фактическия състав на придобиване право на собственост по давност/ по см. на чл. 318 ЗИСС /Закон за имуществата, собствеността и сервитутите/ отменен с влизане в сила на ЗС /Изв. Бр. 29/51 г./, протекло по време на посочената законодателна промяна, обуславя необходимостта от ново произнасяне с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото, при посочената съдебна практика по Решение № 699/58 г. на ВС - III отд. Решение No 1198/63 ВС- I отд. и Решение № 1220/1999 г. ВКС обосновава необходимост от ново произнасяне, с цел точното прилагане на института на придобивната давност при два различно уредени законодателно фактически състава от отменения ЗИСС и ЗС, т. е. на хипотези на отменен и нов закон, касаещ добросъвестното владение, което би било от значение и за развитие на правото. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е заявен от И. Х. Г., който е твърдял и поддържал, че процесният недвижим имот- ЛИВАДА от 1 дка, попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ на с. К., м. "В"/ "Долен валог/, имот № 5545 по КП на с. К. от 1997 г., към момента на колективизацията на земеделските земи е принадлежал на неговата наследодателка Й, придобит на основание договор за продажба от М. Г. С. около 1945 г. и давностно владение, тъй като същата е обработвала имота като нива, декларирала го е и тя го е внесла в ТКЗС през 1958 г., когато е образувано кооперативното стопанство в с. К.. Спорът, кому е принадлежало правото на собственост на процесния земеделски имот към 1958 г. - на наследодателката на Й. Х. Г. или на наследодателя М е разрешен в полза на Й. Г., като е прието, че същата по силата на договор от 1946 г. е получила владението на имота от собственика М. С. -нива от 1-1.3 дка, владяла го, като го е обработвала със семейството, необезпокоявано, считайки го за свой / вписан в данъчната и декларацията от 1949 г. / и това владение, за периода 1947-1958 г., я е легитимирало като собственик към момента към момента на внасяне на имота в ТКЗС, тъй като за посочения период от време са в сила действащите презумпции на чл. 318 ЗИСС /Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите - отм./, а след това на чл. 70, ал. 2 ЗС и презумпцията не е оборена. Решението на въззивния съд е неправилно. Въззивният съд се е позовал неправилно, както на разпоредбата на чл. 318 ЗИСС , така и на чл. 70, ал. 2 ЗС, тълкувани в контекста на § 4 от ПП на ЗС. За да приеме, че процесният имот е придобит от Й. Г., на основание придобивна давност, изтекла към 1958 г., решаващият съд е приел, че осъщественото от нея владение е добросъвестно/ по силата на действащите законови презумпции/ и именно добросъвестността на владелеца предопределя приложимостта на т. н. кратка придобивна давност съответно уредена от чл. 29 от ЗД /Закона за давността - отм./ и чл. 79, ал. 2 ЗС. Изводът на съда не почива на закона. С чл. 29 от ЗД е установено, че за придобиването чрез давност на правото на собственост върху недвижим имот и на другите вещни права е необходимо да се владеят вещите добросъвестно и на юридическо основание в продължение на 10 години.