Определение № 11575 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Талисман ЕвГе“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Тръстеник, [улица], подадена чрез адв. Д. Дилов от Адвокатска колегия (АК) - Плевен, срещу Определение № 2509 от 30.07.2025 г., по адм. дело № 292/2025 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане исковата молба на настоящия частен жалбоподател, подадена против Агенцията по заетостта – гр. София с искане да бъде осъдена да заплати сума в размер на 3 151,37 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение, ведно с всички законови последици от това. Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта – гр. София, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт М. Колева, в писмен отговор до съда, взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „Талисман ЕвГе" ЕООД, с която на основание чл. 19ж, ал. 1 АПК, срещу Агенцията по заетостта - гр. София е предявен осъдителен иск за сумата от 3 151,37 лв., представляваща действителни разходи за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по сключен Административен договор № 3P-K3-04-04-03771#9/15.05.2024 г. на стойност 21 052,00 лв., по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на проект BG05SFPR002-1.003-0001 „Започвам работа" - Компонент 3 „Заетост“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021-2027, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. За да остави без разглеждане подадената пред него искова молба и прекрати производството по делото, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: По силата на сключен договор, Агенцията по заетостта - гр. София, в качеството си на възложител, е възложила на дружеството – частен жалбоподател, да наеме по реда на Кодекса на труда (КТ) безработно лице, насочено и одобрено от възложителя, съгласно условията и целевите групи на проект „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост", като срокът за изпълнение на това задължение от страна на дружеството е 12 месеца за едно лице от целевата група безработни и неактивни лица в неравностойно положение. На 16.05.2024 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, „Талисман ЕвГе" ЕООД е сключило Трудов договор № 7/16.05.2024 г. с Б. В. П., за срок от една година, за длъжност „продавач – консултант“ в магазин „Мравк`ъ“ в гр. Тръстеник. На 10.07.2024 г. П. е подала заявление, с което на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ е изразила желание за прекратяване на трудовия договор. Със Заповед №1/11.07.2024 г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение на П. е било прекратено. В тази връзка на 01.08.2024 г. работодателят е депозирал в Дирекция „Бюро по труда" (ДБТ) - Долна Митрополия Искане за плащане № 1 с отчетен период от 16.05.2024 г. - 15.08.2024 г., на стойност 3 151,37 лв. Искането за плащане е разгледано от служителите на ДБТ – Долна Митрополия, като е установено, че посоченият период е грешен и не съответстващ на отчетното тримесечие. С оглед на това, на 21.08.2024 г. от „Талисман ЕвГе" ЕООД е било подадено коригирано искане, в отговор на което на 23.08.2024 г. дружеството е било уведомено, че в искането за плащане е изписана сума, която не съответства на тази в Стандартната таблица за единица разход към съответния икономически сектор, поради което е указано да се представи искане със сума, която да съответства на Стандартната таблица към съответния икономически сектор. На същата дата, управителят на дружеството, с уведомително писмо е предложил прекратяване по взаимно съгласие на сключения договор, на основание чл. 7 от същия, тъй като трудовият договор с наетото лице е прекратен и същото не може да бъде заменено от друго лице. До управителя на дружеството е бил изпратен проект за допълнително споразумение по договора от 15.08.2024 г., в който е посочено, че при отпадане на лице, същото може да бъде заменено от друго лице. Позовавайки се на изпратеното на 21.08.2024 г. уведомително писмо, управителят на дружеството е отказал да подпише проекта на предложеното допълнително споразумение и е уведомил адм. орган за прекратяване на основния договор. На 09.09.2025 г. е депозирано писмо, в което управителят на „Талисман ЕвГе" ЕООД е посочил, че искането за плащане на сумата, в размер на 3 151, 37 лв., отразява реално направените разходи за издръжка на работното място и че е противозаконно да пусне ново искане за плащане в размер на 5 263 лв., която съответства на Стандартната таблица и съответно няма да бъде вярна, както и подлежи на възражения и рестрикции от Агенцията по заетостта. В отговор, с писмо от 03.10.2024 г., управителят е бил уведомен, че за да се извърши възстановяване на средствата за възнаграждение за наетите лица, от страна на работодателя е необходимо да бъде входирано искане за плащане за съответното тримесечие, в което от наетия работник да са отработени поне 85% от дните в тримесечието, и да се иска сума, съответстваща на сумата, посочена в Стандартната таблица към съответния икономически сектор. С Писмо № ЗР-КЗ-04-04-03771#27 от 03.10.2024 г. възложителят е уведомил дружеството „Талисман ЕвГе" ЕООД, че направените разходи за възнаграждения на лицето няма да бъдат възстановени, с оглед чл. 11 от раздел „IV Санкции и неустойки при неизпълнение“ от договора и ще бъде изготвено допълнително споразумение за прекратяване на договора за осигуряване на заетост, поради изразеното несъгласие за посочване на ново лице от целевата група и отказ за подписване на представеното допълнително споразумение за промяна на условията на договора. По делото е била назначена и съдебно икономическа експертиза (СИЕ), съгласно заключението на която, направените от „Талисман ЕвГе" ЕООД разходите по Договор с рег. № ЗР-К3-04-04-03771/15.05.2024 г., Допълнително споразумение № ЗР-КЗ-04-04-03771#9/15.05.2024 г. към него и Приложение 15 към Договора, по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа“ - Компонент 3 „Заетост“ по ПРЧР 2021-2027 г. за назначения на длъжността „Продавач-консултант“ Б. В. П. за времето от 16.05.2025 г. до 11.07.2024 г. са в общ размер на 3 151,37 лв., представляващи брутното трудово възнаграждение в общ размер на 2 647,77 лв. и внесените осигуровки за сметка на работодател в общ размер на 503,60 лева за периода. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че подаденият пред него иск е недопустим, тъй като за частния жалбоподател е налице друг ред за защита. Специалният закон предвижда исканията за плащания по административен договор да се предявяват пред административния орган, в случая - ръководителя на Агенцията по заетостта, като му възлага компетентност за решаване на въпроса по същество в производство по верифициране – чл. 60 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ). Според съда е налице влязъл в сила административен акт, с който е отказано верифицирането на сумата, посочена в исковата претенция. Отказът е обективиран в Писмо № ЗР-КЗ-04-04-03771#27 от 03.10.2024 г., с който е решен въпросът за неизпълнението на сключения договор. Съдът е приел още, че в случая не е налице мълчалив отказ по искането за плащане, а изричен такъв, който не е обжалван. Отказът е придобил стабилитет, породил е правното си действие и решеният с него въпрос относно отказа за верификация на посочената в исковата молба сума не може да бъде пререшаван по исков ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно, че между „Талисман ЕвГе“ ЕООД и Агенцията по заетостта на дата 15.05.2024 г. е бил сключен договор, в резултат от сключен преди това административен договор по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа“, Компонент 3 между Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021-2027 и бенефициер - Агенцията по заетостта. В случая частният жалбоподател - „Талисман ЕвГе“ ЕООД, е разполагал с правната възможност да оспори пред съда отказа на ответника да верифицира предявените за плащане разходи, обективиран в Писмо № ЗР-КЗ-04-04-03771#27 от 03.10.2024 г., който отказ представлява индивидуален административен акт по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, поради което претенцията за плащане на същите суми, предявена по исков ред, на осн. чл. 19ж, ал. 1 АПК, е недопустима. Следва да се посочи, че поначало нормативно предвиденият ред за защита срещу отказ за плащане по сключен административен договор е чрез предявяване на жалба срещу постановения от управляващия/административния орган отказ, което изключва процесуалната възможност за подаване на иск, по реда на чл. 19ж АПК, за изплащане на отказаната сума. По същество, чрез иницииране на исково производство, ищецът не може да замести и преодолее последиците от постановения отказ за плащане. Одобряването на плащане при изпълнение на проект, финансиран със средства от фондовете по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е предпоставено от преценката на Управляващия орган за допустимост на разходите в съответствие с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира правото му на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка за исковото производство по чл. 19ж, ал. 1 АПК за същата сума. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по верифициране. Нормата на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ изрично регламентира оспорването пред съд по реда на АПК на отказа за верифициране на разходите, включени в искане за плащане. Бездействието на бенефициера своевременно да оспори отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума, поради което съдът правилно е счел предявеният иск за недопустим. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, Седмо отделение