Определение № 9518 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2026 г.

Производството е по реда на чл. 242, ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Детски футболен клуб Том и Джери“ срещу Определение № 24070 по входящ номер № 5609/17.02.2026 г. от 15.06.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 10851/2024 г. С обжалваното определение е върната молба рег. № 5609/17.02.2026 г. на Сдружение „Детски футболен клуб Том и Джери“ за отмяна влязло в сила Решение № 713/22.01.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 6955/2025 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че основание за исканата отмяна са източници на правото на Европейския съюз, поради липса на такива в националното ни законодателство. Позовава се на т. 78 от решение по дело С-414/16 по описа на Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли обжалваното определение да се отмени. Частният жалбоподател се представлява от адв. Лалев. Ответникът по частната жалба – Директорът на 78 Средно училище „Христо Смирненски“ оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от адв. Кръстева. Ответникът по частната жалба – Сдружение „Футболен клуб Левски – Спартак 1962“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне молбата за отмяна подадена от Сдружение „Детски футболен клуб Том и Джери“ първоинстанционният съд е приел, че в молбата за отмяна и последвалото уточнение не се сочи никое основание по чл. 239, т. 1 – т. 6 АПК. Приел е, че посочените в молбата основания са свързани с нарушение на ПЕС, но същите не са предвидени в чл. 239 АПК. Определението е правилно. Правилен и в съответствие с приложимото право е изводът на съда, че в случая не се сочи никое от основанията по чл. 239, т. 1 – 6 АПК, а основанието на което се позовава молителят не е сред посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК. Сдружение „Детски футболен клуб Том и Джери“ основава искането си за отмяна на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като се позовава на т. 78 от решение по дело С-414/16 по описа на СЕС. Не се сочи конкретно кои точно права по чл. 47 ХОПЕС са нарушени, за да иска отмяна на влязлото в сила решение и под кое от основанията по чл. 239 АПК се подвежда то. Соченото решение на СЕС, вкл. т. 78, е неотносимо към спора, защото не касае случай като на молителя, който не е доволен от резултата от решението, чиято отмяна иска. В т. 29 от Решение от 6 октомври 2015 г. по дело С-69/14, на СЕС е предвидено, че "... правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право". В същия смисъл е и Решение от 10 юли 2014 г. по дело C 213/13 и цитираните там решения: При съобразяване с това задължително за всички национални съдилища тълкуване, настоящият съдебен състав намира, че правото на Съюза не го задължава да не прилага националната уредба, ограничаваща основанията, на които е допустимо да се иска отмяна на влезли в сила съдебни актове, за да се осигури запазването на силата на пресъдено нещо на съдебен акт, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право. Правилно съдът при администриране на искането за отмяна е приложил разпоредбите на чл. 242, ал. 1 и чл. 241 АПК и при неотстраняване на констатираните нередовности на искането за отмяна и по конкретно не посочване на основание за отмяна по чл. 239 АПК, е върнал същото. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение