Определение № 3576 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ц. Д. от гр. София срещу Определение №2757 от 22.01.2026 г. на Административен съд София – град (АССГ) по административно дело №12295/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. срещу Решение № РС-256-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е оставена без уважение жалба с вх. №163404-23 от 23.06.2023 г. на М. Ц. Д. срещу решение от 03.05.2023 г. на състав по опозиции срещу регистрацията на марка с вх. №163404 „ProMax НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“, комбинирана. Частният жалбоподател - М. Ц. Д., счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в обжалваното определение неправилно е цитирана Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, като относима е Наредбата за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения. Видно от подадената жалба срещу решението на състава по опозиции, жалбоподателят не е посочвал електронен адрес или други данни за призоваване, различни от физическия адрес в София. Производството по заявката за регистрация на марка (в което е посочил електронен адрес) е напълно различно от опозиционното производство и последвалото го спорно производство по обжалване на решение на опозиционния състав. Ето защо условието за съобщаване на административния акт по електронен път не е изпълнено – няма изрично посочени от жалбоподателя данни за електронна комуникация. Сочи, че не е доказано, че прикачените файлове, показани в справките, са били достъпни за изтегляне. Няма потвърждение, че на твърдяната дата – 27.12.2024 г. – съобщението е прочетено от жалбоподателя, поради което административният акт му е съобщен на 14.10.2025 г. по имейл, след изрично запитване и предоставяне на имейл адрес. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба – председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът по частната жалба - RE/MAX,LLC/ РИ/МАКС ЕЛЕлСи, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, първоинстанционният съд прекратява производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че М. Д. изрично е заявил електронна поща за кореспонденция •••@•••. Именно на този заявен електронен адрес е изпратено уведомлението за издаденото Решение № РС-256-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентното ведомство, което видно от приложената по делото извадка от изходяща кореспонденция, е прочетено на 27.12.2024 г. в 22.05 часа. Срокът за обжалване е изтекъл на 27.02.2025 г., като жалбата подадена от Д. на 14.11.2025 г. е извън рамките на законоустановения срок. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № РС-256-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 ЗМГО, е оставена без уважение жалба с вх. №163404-23 от 23.06.2023 г. на М. Ц. Д. срещу решение от 03.05.2023 г. на състав по опозиции срещу регистрацията на марка с вх. №163404 „ProMax НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“, комбинирана. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗМГО описаното решение на председателя на ПВ подлежи на оспорване пред АССГ в двумесечен срок от съобщаването. Следователно, за да бъде даден отговор на въпроса досежно наличието на спорната предпоставка за допустимост на производството, а именно – спазването на законоустановения срок за обжалване, е необходимо най-напред да бъде изследван моментът на съобщаването на акта на неговия адресат, а след това – да се извърши преценка за това дали от настъпването му до сезирането на първоинстанционния съд е изминал календарният период от два месеца. Както правилно приема първоинстанционният съд, от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че оспорваното решение е съобщено на жалбоподателя на 27.12.2024 г., като видно от приложената по делото извадка от изходяща кореспонденция, е прочетено на 27.12.2024 г. в 22.05 часа. По делото не са представени доказателства, които да оборват този факт, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Съгласие да получава съобщения от Патентно ведомство на електронния си адрес •••@•••, жалбоподателят, М. Ц. Д., е дал чрез посочване на този адрес в Заявка вх. № BG/N/2021/163404 от 16.07.2021 г. за регистрация на марката „ProМах НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" (комбинирана). Това е видно от съдържанието на заявката (лист 571 от първоинстанционното дело). Съобразно разпоредбата на чл. чл. 3а, ал. 2 ЗМГО кореспонденцията във връзка с производствата пред Патентно ведомство може да се води на електронен адрес на съответната страна. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (НОПЕЗРМГО), когато заявителят предоставя адрес на електронната поща, се съгласява да получава кореспонденция във връзка със заявката за регистрация по посочения начин. С посочването на този електронен адрес в заявката за регистрация на марката се счита еx lege, че заявителят е дал съгласието си да получава на същата електронна поща кореспонденция от Патентно ведомство във връзка с производството по тази заявка за регистрация на марка до приключването му. Именно във връзка с това производство е подадена опозиция, в производството по която е постановен оспорваният административен акт. В жалбата, по която се е произнесъл председателят на ПВ, с оспорваното пред първоинстанционния съд решение, Д. не е посочил различни данни, от първоначално посочените в производството. Разпоредбите на Наредбата за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения биха били приложими в случай на липса на данни или при промяна на вече предоставените, какъвто не е настоящият случай. По време на цялото производство пред административния орган, в това число опозиционното производство и производството по жалбата срещу опозиционното решение, кореспонденцията е изпращана на посочения електронен адрес, като М. Ц. Д. не е възразил относно начина на уведомяване и не е посочил различен адрес в жалбата си срещу решение от 03.05.2023 г. по опозицията. Законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 27.02.2025 г. (четвъртък, присъствен ден), като жалбата подадена от Д. на 14.11.2025 г. правилно е приета от първоинстанционния съд за просрочена. Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя за ограничаване на конституционно гарантираното му право на защита. Касае се до законодателно въведен критерий за достъп до касационно обжалване. Разпоредбите на процесуалния закон имат непосредствено действие и в случая не става въпрос за формално, а за реално уведомяване. Останалите доводи на жалбоподателя са относими към производството по възстановяване на срока за обжалване на оспорвания административен акт, а не към настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение