Определение № 72 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1633/2024 г.

за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД срещу определение № 1344/04.06.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молба на дружеството с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 357/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. и уважена молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил искането му по чл. 248 ГПК и в нарушение на чл. 6 ГПК е определил увеличено възнаграждение в полза на адвокат Х., респективно е намалил определеното адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на застрахователното дружество. Заявява становище, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като от пострадалия ищец не е била представена влязла в сила присъда срещу причинителя на вредата, постановена от гръцки съд. Моли атакуваното определение да бъде отменено и в негова полза на бъдат присъдени разноски за предходните две инстанции съответно в размери от 6 145 лв. за първа инстанция и 5 250 лв. за въззивна инстанция, а присъдените в полза на адвокат Х. възнаграждения за явяване пред първа и въззивна инстанция да бъдат намалени. Ответникът по жалбата Р. М. не ангажира становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С постановеното от Апелативен съд София въззивно решение № 357/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. е редуцирано определеното от Софийски градски съд в полза на Р. М. обезщетение от 90 000 лв. на 70 000 лв., съответно ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати в полза на адвокат И. Г. Х. сумата 6 606, 16 лв. - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивната инстанция, както и сумата от 6 606, 16 лв. - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за явяване пред първа инстанция, а Р. М. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД сумата 5 350 лв. - разноски за въззивна инстанция, включително адвокатско възнаграждение, и сумата 6 145 лв. - разноски за първа инстанция, включително адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. При подадени и от двете страни молби по чл. 248 ГПК въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение. С него е оставил без уважение молбата на застрахователното дружество за редуциране размера на възнаграждението, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат Х., и за увеличаване размера на присъдените в полза на застрахователното дружество разноски. В мотивите на акта съставът е приел за ирелевантно обстоятелството, че в приложения по въззивното дело от адвокат Х. списък по чл. 80 ГПК той е посочил по-нисък размер на възнаграждение, а именно 4 462 лв., както и, че липсва депозирана частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу определението на СГС, с което е определено възнаграждение в размер на 2 920, 35 лв. Въззивният съд е формирал извод, че винаги при промяна на резултата от въззивна инстанция тя следва да преизчисли разноските, независимо дали има депозирана частна жалба по чл. 248 ГПК. По молбата на Р. М. с правно основание чл. 248 ГПК въззивният състав е приел, че размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като е съобразил решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г. и е редуцирал присъдените в полза на застрахователното дружество адвокатски възнаграждения в размери съответно на 6 000 лв. за първа инстанция и 3 000 лв. за въззивната инстанция, респективно е коригирал произнасянето си по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК. След постановяване на определение № 3515/30.12.2024 г. по т. д. № 1634/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о., с което касационната жалба на Р. И. М. срещу решение № 357/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. на Апелативен съд София не е селектирана за разглеждане по същество, то е налице интерес от поддържане на подадената от ЗАД „ОЗК Застраховане“АД частна жалба срещу определение № 1344/03.06.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. на Апелативен съд София. Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в указания от въззивната инстанция срок и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на Апелативен съд София е частично неправилно. Действително това определение се явява в противоречие с приетото в определение № 60424/30.11.2021 г. по ч.гр.д. № 4169/2021 г. на ВКС, III г.о. и определение № 259/15.09.2015 г. по гр.д. № 1241/2015 г., I г.о., че съдът е обвързан от размера на поисканата сума за разноски поради съобразяване с принципа на диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). В обжалваното определение съдът неправилно е приел за ирелевантно обстоятелството, че в приложения от адвокат Х. списък по чл. 80 ГПК той е посочил възнаграждение за въззивното производство в размер на 4 462 лв., в резултат от който извод е завишил възнаграждението му на 6 606, 16 лв. С това си действие съдът е процедирал в противоречие с чл. 6, ал. 2 ГПК. Отделно, въззивният съд е действал и в противоречие с концентрационното начало в процеса и приетото в определение № 314/22.11.2016 г. по гр.д. № 156/2016 г. на ВКС, III г.о., определение № 312/08.05.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г. на ВКС, III г.о. определение № 399/22.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1424/2020 г. на ВКС, IV г.о., с които е прието, че присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в по-голям размер от присъдения от първоинстанционния съд е недопустимо при липса на молба по чл. 248 ГПК, или жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определението по чл. 248 ГПК, т. е. при разпределение на отговорността за разноски въззивният съд се явява обвързан от приетия от първоистанционния съд размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на съда счита, че възнаграждението на адвокат Х. за въззивната инстанция следва да бъде определено в рамките на поисканата сума от 4 462 лв. при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора и отхвърления размер на иска. С оглед даденото от Съда на ЕС разрешение за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба, което е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА дв. за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд (в този смисъл определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., определение № 1183/14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 1239/13.05.2024 г. по ч. т. д. № 1555/2023 г. на ВКС, І т. о., определение № 2948/12.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1567/2024 г. на ВКС, І г. о., определение № 2198/08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, І т. о., и др.), същото следва да бъде определено на 4 000 лв. и с оглед изхода на спора да бъде присъдено в размер на 2 000 лв. за осъществена защита в рамките на въззивното производство. Присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2 920, 35 лв. следва да бъде редуцирано с 22% с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и уважаване на иска по чл. 432 КЗ в размер на 70 000 лв. вместо присъдените от първоинстанционния съд 90 000 лв., т. е. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 2 277, 87 лв. По отношение на претендираните от застрахователното дружество адвокатски възнаграждения следва да бъде съобразено, че въззивният съд отново се е произнесъл в противоречие с процесуалните правила, като е завишил определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 5 000 лв. на 6 000 лв. при липса на подадена молба по чл. 248 ГПК и от тази основа е присъдил разноски съобразно изхода на спора. За да не се влошава положението на жалбоподателя, в тази част определението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. Що се касае за възнаграждението, определено за въззивното производство, то размерът му е съобразен с извършените в това производство процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъдат споделени съображенията на апелативния съд относно неговия размер. Извън фактите по спора са оплакванията на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, че не се явява причина за завеждане на делото. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС