Определение № 60558 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 314/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. В. М. чрез пълномощникът й адв.Я.С. от САК срещу решение № 11562 от 16.07.2020г. по в.гр.д.№ 4142/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр. д. №1321/2017г. на Софийски градски съд, І ГО, 6 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 60 000лв. до 100 000лв., претендирано като обезщетение за неимуществени вреди за телесни увреждания, причинени на ищцата от пътно произшествие от 01.06.2016г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдението е, че приетият за дължим размер на обезщетението от 60 000лв. е крайно занижен и не съответства на вида и тежестта на уврежданията, интензитета на болките и на настъпилите усложнения, довели до невъзможност ищцата да се придвижва самостоятелно, до определяне на 50 % трайна неработоспособност, доживотна зависимост от чужда помощ и емоционален срив. Твърдението е, че въззивната инстанция не е преценила всички релевантни за определянето на размера на справедливо обезщетение обстоятелства и не е мотивирала изводите си при произнасянето по този въпрос. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаването на иска в пълния предявен размер от 100 000лв. със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Следва ли при определянето на обезщетението съдът да се съобрази с лимита на застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, който отразява промените в икономическите условия; Липсата на каквито и да е изложени съображения относно лимитите, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост; Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимити десет пъти по-ниски от процесния. 2/Релевантни ли са критериите по чл.52 ЗЗД съобразно пар.27 ПЗР на КЗ и обществено икономическите и социални условия в страната към датата на непозволеното увреждане, известна индиция за която са нормативно определените нива на застрахователно покритие, така и нормативно определената и публично оповестена минимална работна заплата, ноторния инфлационен индекс, макар същите да са без самостоятелно значение. 3/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания. Липса на посочване на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД и на конкретните за разглеждане на делото факти, съставлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68г. 4/Следвало ли е САС при спазване на изискваният, визирани в ППВС № 4/68г., да посочи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които го съпътстват. Твърдението е, че САС неправилно е приложил материалния закон с позоваване на решението по т.д.№ 19/2009г. на 2 т.о. на ВКС. 5/Следвало ли е САС при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да включи и онези телесни и психически увреждания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, в който смисъл е и решение № 749 от 05.12.2008г. на ВКС, ТК. 6/Следвало ли е САС при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства и да ги обсъди в тяхната съвкупност в съответствие с дадените в т.2 на ППВС№ 4/68г. указания и формираната съдебна практика по прилагането на чл.52 ЗЗД. 7/Следва ли съдът да отчете в пълна достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца телесни увреждания и получените трайни последици за здравето му и да определи обезщетение за всяко едно от получените телесни увреждания и за настъпилите трайни последици „пряко повлияно от неправилност при прилагане на задължителните критерии“. 8/Игнориране на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; Непосочване и неотчитане в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление по всяко дело 9/брой нанесени увреждания, възраст на ищеца, понесени негативни психически изживявания, продължаващи страдания и трайни последици, действащите лимити и др., води ли до нарушаване на принципа на справедливост. 9/Длъжен ли е въззивният съд за посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68г. 10/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство като се цитира решението по т.д.№ 1204/2018г. на 2 т.о. на ВКС. 11/Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на всички търпени вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите. Твърдението е че посочените въпроси са разрешени от САС в отклонение от установените в ППВС 4/68г. критерии и постоянната практика, обективирана и множество цитирани от касатора решения на състави на ВКС, на първоинстанционни и въззивни състави. В писмен отговор ответното застрахователно дружество „Лев инс“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби, подадени и от двете страни. Ищцата е оспорила както приетият от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението на причинените й неимуществени вреди /60 000лв./, така и отчитането при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД, допринасяне от нейна страна за настъпването на вредоносния резултат /20%/, последица от което е присъждането на СГС на обезщетение от 48 000лв. Предвид обстоятелството, че решението за уважаване на иска в размер до 20 000лв. не е било обжалвано от ответника, въззивната инстанция е приела, че с влязло в сила решение е установено наличието на основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество за застрахователно плащане във връзка с причинените на ищцата от пътното произшествие от 01.06.2016г. телесни увреждания. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищцата, съставът на САС подробно е възпроизвел заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза и е анализирал показанията на разпитаната свидетелка относно лечебния и възстановителен период след увреждането на ищцата. Обосновал правни изводи, че съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Мотивирано е, че в конкретния случай следва да бъдат съобразени характера и тежестта на увреждането на здравето на 63 годишната ищца, която е получила фрактура на дясна бедрена шийка, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период, по - дълъг от 30 дни; претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на увреждането, вкл. търпените интензивни болки, продължителността на лечението с общ възстановителен период повече от 8 месеца (вкл. болничен престой с проведена операция за смяна на става), получените след първоначалната увреда декубитални рани поради постелния режим на лечение; необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайни дейности, както и от помощни средства за придвижване. Обсъдено е, че преди злополуката ищцата е водила самостоятелен начин на живот, а злополуката е довела до значителна промяна в живота й, до непреодолян стрес и негативно отражение върху психоемоционалното й състояние. Като релевантни са съобразявани и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир - съответните нива на застрахователно покритие, индиция за икономическите условия. По тези съображения въззивният съд е счел, че обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на пострадалото лице. Въззивната инстанция изрично е изложила и мотивите, че определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед конкретните обстоятелства, описани по-горе, като съобразява освен характера и тежестта на физическото увреждане, начина на лечение на увредата, дългия период на възстановяване, както и значителната промяна в стереотипа на живот на пострадалата и нейното функциониране като личност. Като релевантно за определяне на размера на дължимото обезщетение е отчетено и обстоятелството, установено от медицинската експертиза, че движението на увредения крайник е анатомично възстановено като само атрофията на мускулатурата и наднорменото тегло препятстват нормалното придвижване, независимо, че заради поставянето на изкуствена става на пострадалата е определен 50 % ТНР пожизнено., Счетено е, че от заключението на СМЕ не може да се направи извод, че се касае за непреодолими изцяло трайни неблагоприятни последици за здравето на пострадалата откъм обем на движение и функции на долния крайник, а при евентуално влошаване на здравословното състояние и новопроявили се вреди от деликта, това би било ново основание за търсене на отговорност от ответника. За неоснователно е счетено по подробно изложени съображения възражението на ответника за принос на пострадалата, което е обусловило и присъждане на обезщетение в размер на 60 000лв. като краен резултат по спора пред въззивната инстанция. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция. Въпросите за приложението на чл. 52 ЗЗД са от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита именно релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968 г. - вид на увреждането, интензивност и продължителност на физическите и моралните страдания, период на възстановяване, проявени негативни последици. Въпросите в изложението се основават на тезата, че критерият по чл.52 ЗЗД следва да има за отправна точка лимитите на застрахователно покритие. Освен че не притежават белезите на общо основание за осъществяване на касационния контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика за значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост. Лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Тезата на касатора за пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие не съответства на формираната съдебна практика, съгласно която нормативно определените нива на застрахователно покритие са само ориентир за променящите се обществени икономически условия в страната и нямат самостоятелно значение за размера на обезщетението - решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение на указанията, дадени в ППВС № 4/1968г. В него ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които въззивната инстанция е ценила като релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Разноски за производството не се присъждат, тъй като такива не са претендирани в депозирания отговор на касационната жалба, изготвен от процесуалния представител /юрисконсулт/ на ЗК“Лев Инс“ АД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.