Определение № 1361 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1535/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. След дадена с разпореждане № 41/24.11.2023 г. възможност на „Фаст Форуард“ ООД да уточни характера на претенцията си, дружеството заявява, че обжалва отказ на предходен състав на ВКС да администрира подадената от него жалба срещу определение, с което не е допуснато касационно обжалване, и връщане на тази жалба като недопустима. С оглед на това изявление настоящият състав на съда приема, че е сезиран с частна жалба на „Фаст Форуард“ ООД срещу определение № 50152/29.06.2023 г. по т. д. № 1956/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Твърди, че съдът не е взел в предвид релевантни факти при произнасянето си по чл. 288 ГПК по т. д. № 1956/2022 г. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е върната жалба, подадена от „Фаст Форуард“ ООД срещу определение № 50387/01.06.2023 г., постановено по същото дело, с което състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 40/24.01.2022 г. по т. д. № 493/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. В мотивите на обжалваното определение е разяснено, че постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение не подлежи на обжалване. Посочено е, че съгласно действащата процесуална уредба контрол е допустим само по отношение на актове на ВКС, с които за първи път се прегражда развитието на съдебно производство, каквито не са определенията по чл. 288 ГПК, които имат окончателен характер по аргумент от чл. 296, т. 3 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на съда изцяло споделя мотивите, изложени в атакуваното определение. Оплакванията на жалбоподателя, че съдът е препятствал правото му да получи защита във всички стадии на процеса, са неоснователни. В случая с постановяване на определение № 50387/01.06.2023 г. производството по т. д. № 1956/2022 г. е приключило, съответно са изчерпани всички процесуални възможности за осъществяване на редовен инстанционен контрол по отношение на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение № 40/2022 г. по в. т. д. № 493/2021 г., т. е. не са налице „последващи стадии“, в които да бъде упражнено право на защита и разгледан спорът по същество. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС