Определение № 7894 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. С. С., чрез адв. Минчев против определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.04.2024г. по адм. д. № 7043/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Навеждат се доводи за неправилност на определението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че за него е налице правен интерес в качеството му на физическо лице да участва в касационното производство с оглед решение на МС от 27.07.2023г. за освобождаването му като областен управител, дадените задължителни предписания и привличането му към административнонаказателна отговорност. Иска отмяна на определението, с което е отхвърлено искането му за конституиране като ответник по делото. Ответната страна - Областен управител на област Русе в представено писмено становище по делото, намира частната жалба за основателна. Счита, че частният жалбоподател е пряко заинтересовано лице, доколкото с обжалвания административен акт възникват задължения за него и недопускането му до участие по делото препятства правото му по чл.120 от Конституцията на Република България. Изразява становище, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Ответната страна - директор на РИОСВ - Русе, чрез процесуален представител адв. В. Минчева в представен писмен отговор, изразява становище, че частната жалба на А. С. е неоснователна, а оспореното определение правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав, намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение, постановено в открито съдебно заседание, тричленният състав на ВАС, шесто отделение е отхвърлил искането на А. С. С., обективирано в молба от 01.04.2024г. за конституирането му като ответник в касационното производство. За да постанови посоченото определение, съдът е приел, че в качеството си на физическо лице С. е имал самостоятелни права и възможност да оспори всеки административен акт, който е неблагоприятен за него и рефлектира в правната му сфера. Образуваното нахд №1521/2023г. по описа на РС - Русе е с различен от спорния по делото предмет и по него С. е имал възможност да защити правата си, което е сторил. Според тричленният състав на ВАС в случай, че С. е бил засегнат като физическо лице от постановеното съдебно решение е имал възможност да оспори същото при условията на чл.210, ал.2 от АПК, но липсва подадена от лицето касационна жалба. Определението е правилно. Правилото на чл.154, ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните, които са посочени в чл.153, ал.1 от АПК е за първата инстанция. В първоинстанционното съдебно производство, съдът определя служебно, съгласно чл. 154 от АПК страните, в това число и заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК. За тази цел съдът следва да отчете значението на индивидуалния административен акт, предмет на контрол за законосъобразност, за правната им сфера. АПК не съдържа легална дефиниция на понятието "заинтересована страна", поради което съдът следва да преценява наличието на въведения от законодателя общ принцип на заинтересуваност, приложим както във фазата на административното производство, така и в съдебната фаза. Само лицата, за които актът поражда благоприятни последици са заинтересовани лица, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, би могло да засегне техни интереси и да породи за тях задължения. Процесуалната им позиция е на защитаващи издадения административен акт, редом с издателя му, т. е. с ответника в първоинстанционното производство. При неблагоприятен административен акт, страната може да има само процесуалното положение на оспорващ. В касационното производство страни са оспорващият съдебния акт, а ответници са страните от първоинстанционното производство, които не са касатори. Единственото изключение е хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК и тя се отнася за лица, спрямо които решението има сила и имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. В случая А. С. не е участвал в първоинстанционното съдебно производство и не е правил искане да бъде конституиран като заинтересована страна. Едва в хода на касационното производство е направено искане за конституирането му като заинтересована страна. След като твърди, че оспорения административен акт е неблагоприятен за него то С. би могъл да има качеството единствено на оспорващ този акт. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че след като твърди, че е засегнат от първоинстанционното съдебно решение, С. е разполагал с възможността да оспори същото при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК, но касационна жалба не е подадена от лицето, липсват и такива твърдения. Искането за конституиране като заинтересовано лице е неоснователно и правилно е отхвърлено. Следва да се посочи, че разпоредбите, регламентиращи касационното производство по АПК, не предвиждат конституиране на заинтересовани страни в това производство. Правилно тричленният състав на ВАС е приел за ирелевантни към искането за конституиране на С., представените доказателства за образувано нахд №1521/2023г. на РС - Русе с предмет, издадено срещу А. С. С. в качеството му на областен управител на област Русе, наказателно постановление за наложено административно наказание "глоба". Това производство е с различен предмет и в него лицето има правна възможност да защити правата си, което видно от постановеното съдебно решение, С. е сторил. Това производство обаче не предпоставя качеството на С. на страна в касационното производство по адм. дело №7043/23г. на ВАС, което е с различен предмет. Предвид на изложеното, оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав