Решение № 2536 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2017 г.

Решение № 2536 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. М., гр. С., срещу Решение № 267/20.02.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 168 по описа за 2013 г. Касаторът обжалва решението в частта, в която РА е отменен, като подробно излага доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част. В срока за касационно обжалване от касатора е постъпила втора касационна жалба срещу Решение 538/29.03.2017 г., постановено по реда на чл. 175 от АПК, с което е поправена явна фактическа грешка в първоинстанционното решение. В жалбата се излагат оплаквания, че и след поправката, в решението е налице несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите и външното й изразяване в диспозитива на решението. Твърди се, че съдът е коригирал само погрешно изписаните стойности в диспозитива, но не е коригирал пресмятанията на задълженията за лихва и главница в мотивите. Според жалбоподателката тези пресмятания също са погрешни, тъй като при формирането им съдът се е ръководил от ревизионния доклад вместо от ревизионния акт. В допълнително депозирани "писмени бележки" жалбоподателката прави възражение за изтекла давност относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2007 г., като се позовава на чл. 160, ал. 4 от ДОПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юр. к. Е. В. в писмена молба изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че двете касационни жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество първата касационна жалба е неоснователна, а тази подадена срещу решението за поправка на явна фактическа грешка е основателна. Предмет на оспорване пред АС - В. е бил Ревизионен акт № 191201562/18.09.2012 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 799/15.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - В. (понастоящем "ОДОП"), с който в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в размер на 16 423,19 лв. главница и 6924,19 лв. лихви за 2006 г., 2007 г ., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на извършените разходи спрямо получените доходи на ревизираното лице в рамките на проверявания период. За да установи наличието на съответствие между доходите и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице, приходната администрация е съставила баланс на касовата наличност, реализирана в СИО от А. М. и С. М., за всеки от ревизираните годишни периоди от 2006 г. до 2010 г. вкл. Съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи е направена по години въз основа на събраните доказателствени средства, и с оглед фактите и обстоятелствата, установени по периодите, и при съобразяване на принципите на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) и чл. 21, ал. 1 от СК (в сила от 2009 г.), в резултат на което са установени отрицателни салда през всеки от тях, представляващи превишение на паричните разходи над паричните приходи на жалбоподателката. В резултат на извършените процесуални действия и събраните доказателства, ревизиращите са счели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно - налице са недекларирани доходи. С решението си Административен съд - В. е уважил отчасти жалбата на С. И. М. и частично е отменил Ревизионен акт № 191201562/18.09.2012 г. в частта на установените задължения за данък по ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 3 869,09 лв., за 2008 г. за разликата над 7 021,61 лв., за 2009 г. за разликата над 1 483,53 лв., за 2010 г. за разликата над 279,31 лв., ведно със съответните лихви и е оставил в сила ревизионния акт в останалата част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. От фактическа страна съдът е приел, че за ревизираният период лицето е извършвало дейност по покупко-продажба на МПС заедно със своя съпруг А. А. М. За същите отчетни периоди по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ е извършена ревизия и на съпруга на жалбоподателката, приключила с издаването на РА № 191201893/18.09.2012 г. Двете ревизионни производства протичат въз основа на фактите, установени в хода на воденото против А. М. наказателно производство по реда на НПК, което има за предмет извършени от него множество разпоредителни сделки с МПС и разследване на евентуално престъпление, свързано с укриване на данъци, както и предвид изготвения общ паричен поток на приходите и разходите на съпрузите, при което определеният недостиг за всяка от ревизираните години е в размер на э част от всяка получена сума. В настоящото производство, в хода на съдебното дирене са приобщени цялото адм. д. № 147/2013 г. по описа на АС-В., ХХV с-в, образувано по жалба на А. М. срещу издадения спрямо него РА вкл. влязлото в сила решение № 2792/05.12.2014 г. на настоящия административен съд, изменено с Решение № 2440/02.03.2016 г. по адм. д. № 1575/2015 г. на ВАС-С., I отд.; и Присъда № 26/30.09.2015 г. по НОХД № 183/2015 г. на ОС-С., ведно с мотивите към нея; както и доказателства от ОДМВР-С. (договори за покупко-продажба на МПС, заявления за първоначална регистрация и пр.). При преценка на материалната законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, съдът частично е възприел установената в ревизионното производство фактическа обстановка. Приел е, че правилно в хода на ревизионното производство при анализиране на обстоятелствата, свързани с имущественото състояние на ревизираното лице са взети под внимание принципите на чл. 19, ал. 1 от СК за периода 01.01.2006 г. -30.09.2009 г., и чл. 21, ал. 1 от СК за периода 01.10.2009 г. -31.12.2010 г. и е възприет подхода на съвместния принос на съпрузите относно придобитите имущества, разделяне на разходите поравно между тях, както и е извършена преценка и систематизиране на всички данни за придобитите доходи/имущества и извършените разходи от съпрузите и едно непълнолетно дете за периода 2006 г. -2010 г. От приобщеното към настоящето производство адм. д. № 147/2013 г. по описа на АС-В., ХХV с-в, съдът е съобразил заключението на изготвената съдебно-графологична експертиза, според което подписите, положени за "купувач" в 12 бр. договори за покупко-продажба на МПС от 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. на обща стойност 22 530 лв., не са изпълнени от съпруга на жалбоподателката А. М., а по други 3 бр. договори за покупко-продажба на МПС от 2007 г. и от 2008 г. на стойност 4 700 лв. и 700 евро, не са изпълнени от жалбоподателката. Заключението на вещото лице е изцяло кредитирано от първоинстанционният съд по настоящия спор. Съдът е приел тези договори за нищожни и е взел предвид този факт при преценката на извършените разходи и формиране на данъчната основа за съответните години. Достигнал е до извода, че органът по приходите неправилно е приел, че разходите за покупка на посочените 15 бр. МПС са доказани и следва да участват при определяне имущественото състояние на жалбоподателката, респективно - при формиране на данъчната основа. В подкрепа на извода си съдът е посочил влязлата в сила присъда по НОХД № 183/2015 г. по описа на ОС-С., с която съпругът на жалбоподателката е признат за виновен за това, че в периода 30.04.2008 г. - 30.04.2011 г., като местно физичско лице, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 26 от НК. От мотивите на присъдата съдът е установил, че покупките и продажбите на спорните 15 бр. МПС са изключени и не са взети предвид. Приел е, че на основание чл. 300 от ГПК, в настоящия спор, следва да се съобрази и действието на влязлата в сила присъда. Приел е, че неправилно приходната администрация не е признала получените по договор за дарение средства от родителите на жалбоподателката. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, допуснати и изслушани в хода на настоящето производство, както и заключението на съдебно-почерковата експертиза, допусната по адм. д. № 147/2013 г., приобщена и неоспорена от страните, относно положените подписи на "дарители" в цитираните по-горе договори за дарения. Въз основа на така събраните доказателства съдът е приел за доказано, че през 2009 г. жалбоподателката е получила парично дарение в размер на 3500 лв., а през 2010 г. - такова в размер на 6500 лв. от родителите си, които суми следва да бъдат прибавени към приходите на семейството за съответните години. За периода 2006 г. -2008 г. и 2010 г. съдът е съобразил и че жалбоподателката е лице с намалена работоспособност и се ползва с данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, съобразно с приложено към ГДД копие на експертно решение № 0023/003 от 05.01.2006 г. със рок на валидност 01.01.2008 г., с която й е определена 80% намалена работоспособност и копие на експертно решение № 3001/160 от 17.11.2010 г. със срок на валидност 01.11.2013 г., с което на жалбоподателката е определена 50% намалена работоспособност. Въз основа на писмените доказателства по ревизионната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, съдът е формирал крайните си изводи за законосъобразността на ревизионния акт. Приел че, няма основание за коригиране на възприетото от органите по приходите начално салдо към 01.01.2006 г., съответно за изменение на РА. За 2007 г. е коригирал установената в РА данъчна основа като от паричния поток е извадил разхода за закупуване на 2 бр. МПС в общ размер на 6 240 лв., за които заключението на съдебно-графологичната експертиза по адм. д. № 147/2013 г. е установило, че договорите не са подписани от жалбоподателката и от съпруга й и съответно този разход не е осъществен. Тъй като дейността по покупко-продажба на автомобили е осъществявана съвместно от съпрузите като физически лица, съдът е приел, че половината от този разход в размер на 3 210 лв. следва да се приспадне от данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателката, установена от ревизията в размер на 26 981,19 лв. След като е приспаднал и данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност в размер на 4 800 лв. е достигнал до извод, че годишната данъчна основа на жалбоподателката е в размер на 18 971,19 лв., а дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината е в размер на 3 869,09 лв. За разликата над тази сума до установения от РА размер от 4 639,49 лв. РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, заедно с лихвите. За 2008 г. е коригирал установената в РА данъчна основа като от паричния поток е извадил разхода за придобиване на автомобилите - 17 987 лв., за които заключението на съдебно-графологичната експертиза по адм. д. № 147/2013 г. е установило, че договорите не са подписани от жалбоподателката и от съпруга й и съответно този разход не е осъществен. От приходната част на общия паричен поток съдът е изключил 3 500 лв. - прихода от продажбите на по-голямата част от придобитите по нищожните договори МПС. Р. между разходите и приходите от тези продажби, в размер на 14 487 лв., съдът е приел, че следва да се раздели на две и едната половина - 7 243,50 лв. да се приспадне от данъчната основа на жалбоподателката, определена при ревизията в размер на 85 379,64 лв. След като е приспаднал и данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност в размер на 7 920 лв. е формирал годишна данъчна основа на жалбоподателката в размер на 70 216, 14 лв. Въз основа на това е достигнал до извод, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината е в размер на 7 021,61 лв. За разликата над тази сума до установения от РА размер от 7 745,96 лв. РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, заедно с лихвите. За 2009 г. съдът е съдът е коригирал установената в РА данъчна основа като към приходната част на семейството е прибавил приетото за доказано и получено на 17.11.2009 г. дарение от жалбоподателката в размер на 3 500 лв. След като е формирал данъчна основа в размер на 23 215,11 лв. съставена от превишението на разходите над приходите за жалбоподателката и данъчната основа от доходите й от трудови правоотношения след приспадане на ЗОВ, е достигнал до извод, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината е в размер на 2 321,51 лв. От него е приел, че трябва да се приспадне внесеният вече данък в размер на 837,97 лв. и така определеният дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината е в размер на 1 483,54 лв. За разликата над тази сума до установения от РА размер от 1 658,54 лв. РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, заедно с лихвите. За 2010 г. е коригирал установената в РА данъчна основа като към приходната част на семейството е прибавил приетите за доказани и получени на 02.10.2010 г. дарение от И. О. в размер на 5 000 лв., и на 20.12.2010 г. от Р. О. в размер на 1 500 лв. От разходната част, съобразно със заключението на СГЕ съдът е приел за недоказан разход в общ размер на 6 500 лв. за покупка на МПС по три договора. Приходът от продажби на МПС за МПС за същия период съобразно заключението на ССчЕ е в общ размер на 1 700 лв. Разликата в размер на 4 800 лв. съдът е приел, че следва да се раздели на две и с половината да се намали данъчната основа на жалбоподателката. След като е приспаднал и данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност в размер на 7 920 лв. и внесения данък в размер на 70, 69 лв. е достигнал до извод, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината е в размер на 279,31 лв. За разликата над тази сума до установения от РА размер от 844,31 лв. РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, заедно с лихвите. Така постановеното решение е правилно по същество на спора и изводите на съда, но е неправилно по отношение на извършените пресмятания на задълженията на лицето по години. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Техническата грешка, която съдът е допуснал при изписване на датата на заповед за възлагане на ревизия, погрешно посочена като 05.07.2012 г., вместо 26.04.2012 г. не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да опорочава крайния съдебен акт, поради което довода на касатора, в тази насока е неоснователен. Неоснователни са твърденията и за необоснованост на обжалваното решение. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключенията по съдебно-счетоводната и двете съдебно-почеркови експертизи, извършени в хода на съдебното производство по приобщеното адм. д. № 147/2013 г. по описа на АС-В., ХХV с-в, образувано по жалба на А. М. Приобщените доказателства са взети предвид, видно от мотивите на обжалваното решение, поради което е неоснователно противното твърдение в касационната жалба. Съдът е постановил безпротиворечиво решение, като при постановяването му изцяло е съобразил фактите, които са установени с влезлия в сила съдебен акт по адм. д. № 147/2013 г. спрямо съпруга на жалбоподателката и са относими към настоящия спор. При определяне на паричния поток, недостигът на средства и формиране на данъчните основи за всяка от ревизираните години съдът е постоянен в подхода, който използва, а именно съвместен принос на съпрузите относно придобитите имущества и разделяне на разходите поравно между тях. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката в обратния смисъл. Същият подход е бил възприет от съда и в производството по адм. д. № 147/2013 г. и предвид задължителния характер на постановеното решение, би било недопустимо в настоящето производство съдът да установи общите факти по различен начин. В резултат на подробно описани пресмятания и като е съобразил обстоятелства, които са налице само за жалбоподателката (не и за съпруга й) съдът е формирал нейната данъчна основа за всяка процесна година. Неоснователно е оплакването, изложено в касационната жалба за това, че при формиране на данъчната основа за 2009 г. съдът не е зачел наличието на данъчно облекчение в полза на жалбоподателката по чл. 18 от ЗДДФЛ като лице с намалена работоспособност. Видно от представените доказателства, а и съгласно твърдението на лицето, по делото са налични 2 бр. експертни решения - № 0023/003 от 05.01.2006 г. със рок на валидност 01.01.2008 г., с която й е определена 80% намалена работоспособност и експертно решение № 3001/160 от 17.11.2010 г. със срок на валидност 01.11.2013 г., с което на жалбоподателката е определена 50% намалена работоспособност. И двете са взети предвид от съда при определяне на данъчната основа на ревизираното лице за годините, попадащи в срока на валидност на решенията. Предвид изричната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се приспада включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. По аргумент от цитираната разпоредба и предвид, че по делото не е представено експертно решение за 2009 г., правилно съдът не е зачел данъчно облекчение в полза на жалбоподателката за този период. Не следва да бъде уважено направеното от жалбоподателката в допълнително подадени "писмени бележки" възражение за изтекла давност за задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Разпоредбата, на която неправилно се позовава визира правомощията на съда при решаване на делото, докато давностния срок за публични вземания е уреден в чл. 171 от ДОПК. Анализът на законовия текст сочи, че абсолютният 10 годишен давностен срок за вземанията от 2007 г. ще изтече на 31.12.2018 г., поради което направеното в касационната жалба възражение е неоснователно. Правилно съдът е приел, че няма основание за изменение на ревизионния акт за 2006 г., предвид, че сумата от 50 000 лв., правилно е приета в условията на СИО за начално салдо в изготвения общ баланс на касовата наличност на домакинството. Това е установено и по отношение на съпруга на жалбоподателката с влязлото в сила Решение № 2782/05.12.2014 г. на АС - В., постановено по адм. д. № 147/2013 г. Правилно за 2007 г. съдът е извадил от паричния поток разходите, извършени за покупка на 2 бр. МПС в общ размер на 6 240 лв., предвид че заключението на съдебно-почеркова експертиза по адм. д. № 147/2013 г., с което са установени общи факти и поради това е съобразено от съда и в настоящето производство е установило, че договорите за придобиване на тези автомобили не са подписани от жалбоподателката и от съпруга й, съответно този разход не е доказан. Правилно, съответно с приетия подход, съдът е приспаднал половината от този неизвършен разход от данъчната основа на жалбоподателката, определена от данъчните органи. Правилно за 2008 г. съдът е коригирал данъчната основа на жалбоподателката като е съобразил неосъществените разходи в размер на 17 987 лв., съответно приходи в размер на 3 500 лв., от приетите за нищожни по заключението на посочената по-горе съдебно-почеркова експертиза договори за покупко-продажба на автомобили през годината. Правилни са и съображенията на съда, с които е включил в приходната част на общия паричен поток за 2009 г. и 2010 г. сумата от 3 500 лв. и 6 500 лв., за които със свидетелските показания, дадени в хода на настоящето съдебното производство и със заключението на вещото лице по назначената в адм. д. № 147/2013 г. съдебно-почеркова експертиза се е доказало, че са дарени от родителите на ревизираното лице в ревизираните периоди. Обосновано съдът е приел, че представените писмени доказателства - договори дарение от 17.11.2009 г., 02.10.2010 г. и 20.12.2010 г., както и свидетелските показания и заключението на вещото лице следва да се кредитират с доверие, доколкото се подкрепят и с други доказателства относно възможността на дарителите да предоставят твърдените суми. В касационната жалба е изложено оплакване, че даренията са лични и като такива съдът е следвало да ги признае за личен приход на жалбоподателката. Предвид, че по същия спорен въпрос има влязъл в сила съдебен акт относно съпруга на касаторката, настоящият състав счита, че спорът следва да бъде разрешен по идентичен начин, предвид общите факти. Видно от Решение № 2792/05.12.2014 г. постановено по адм. д. № 147/2013 г. при определяне на данъчното задължение на съпруга на жалбоподателката, съдът е прибавил към общите приходи на домакинството за 2009 г. и 2010 г. посочените по-горе дарения. Даренията са били взети предвид и признати от съда като действително извършени по възражение на А. М., съпруг на жалбоподателката. При така изложените обстоятелства, неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в настоящото производство посочените дарения следва да бъдат включени само в нейните приходи за съответните години. За 2006 г. в касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което и при служебна проверка, съдът намира, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При така изложените правилни фактически и правни изводи, до които е достигнал съдът, неправилни се явяват направените от него пресмятания за всяка от останалите процесни години. При изчисляване на данъчните задължения на лицето, съдът е взел предвид данъчната основа и задълженията, установени от приходната администрация в ревизионния доклад. Същите са коригирани в намаление с процесния пред АС ревизионен акт. Като се е позовал на сумите по ревизионния доклад и е извършил нужните преизчисления в тази насока, съдът е определил неправилно крайния размер на задълженията на лицето. С решението за поправка на явна фактическа грешка съдът е коригирал посочената в диспозитива горна граница на задължението до което отменя ревизионния акт, но не е направил нужните корекции в пресмятанията. Неправилна остава стойността на записаните в диспозитива задължения, предвид, че при изчисляването им съдът е взел предвид по-високите стойности по ревизионен доклад. Поради това основателно е оплакването на жалбоподателката в касационната жалба срещу решението за поправка на явна фактическа грешка и същото следва да бъде изцяло отменено. Предвид изложеното и на основание чл. 222 от АПК настоящия състав счита, че следва да се извършат необходимите корекции в пресмятанията на задълженията за всяка процесна година, както следва. За 2007 г. установената с РА данъчна основа след приспадане облекчението за лице с намалена трудоспособност е в размер на 21 457,19 лв. От тази сума следва да се приспадне разходът за покупка на 2 бр. МПС, който съдът е приел за недоказан в размер на 3 200 лв. т. е. 21 457,19 - 3 210 = 18 257,19 лв. От изложеното следва, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 3697,73 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума до пълния установен разме от 3869,09 лева, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. За 2008 г. установената с РА данъчна основа след приспадане облекчението за лице с намалена трудоспособност е в размер на 76 652,64 лв. От тази сума следва да бъде приспадната разликата между разходите и приходите, които съдът е приел за недоказани - 8 993,50 лв., представляващи делът на жалбоподателката от разхода за придобиване на автомобилите, за които графологичната експертиза е установила, че договорите не са подписани от съпрузите и 1500 лв., представляващи делът на жалбоподателката от приходите по същите договори, т. е. 76 652,64 - 7 243.50 = 69 409,14 лв. От изложеното следва, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. от жалбоподателката е в размер на 6 940,91 лв. и съответните лихви, от което следва да се приспадне внесения данък в размер на 487,54 лв. Дължимият данък за довнасяне възлиза на 6 453,37 лв. главница и съответстващите му лихви в размер на 1 591 лв. За разликата над тази сума до установения с обжалваното решение размер от 7 021,61 лв. главница т. е за сумата от 568,24 лв. главница и 140 лв. лихви решението следва да бъде отменено. За 2009 г. установената с РА данъчна основа е в размер на 24 160,11 лв. Тази данъчна основа следва да се намали с половината от сумата на признатото от съда дарение в размер на 3 500 лв., което по изложените по-горе съображения е прибавено в приходната част на паричния поток на домакинството на жалбоподателката, т. е. 24 160,11 - 1 750 = 22 410,11 лв. От изложеното следва, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. от жалбоподателката е в размер на 2 241,11 лв., от което следва да се приспадне внесения данък в размер на 790,39 лв. Дължимият данък за довнасяне възлиза на 1 450,72 лв. главница и съответстващите му лихви в размер на 357,74 лв. За разликата над тази сума до установения с обжалваното решение размер от 1 483,54 лв. главница т. е за сумата от 32,82 лв. главница и 7,86 лв. лихви решението следва да бъде отменено. За 2010 г. установената с РА данъчна основа след приспадане облекчението за лице с намалена трудоспособност е в размер на 8 385,08 лв. Тази данъчна основа следва да се намали с 3 250 лв. - половината от сумата на признатото от съда дарение в размер на 6 500 лв., което по изложените по-горе съображения е прибавено в приходната част на паричния поток на домакинството на жалбоподателката. От данъчната основа следва да се приспаднат 2 400 лв. - половината от разликата между разходите и приходите, които по посочени по-горе основания съдът е приел за недоказани по договори за покупко-продажба на автомобили. Изчислена по този начин, годишната данъчна основа на жалбоподателката за 2010 г. е в размер на 2 735,08 лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. от жалбоподателката е в размер на 273,50 лв., от което следва да се приспадне внесения данък в размер на 70,69 лв. Дължимият данък за довнасяне възлиза на 208,62 лв. главница и съответстващите му лихви в размер на 51,45 лв. За разликата над тази сума до установения с обжалваното решение размер от 279,31 лв. т. е за сумата от 70,69 лв. главница и 17,44 лв. лихви решението следва да бъде отменено. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделени,