Определение № 157 от 10.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2505/2014 г.

С определение № 717 от 16.10.2014г. постановено по настоящото дело в производство по чл.274,ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС е потвърдил разпореждането от 10.04.2014г. по гр.д.№ 15849/2009г. на СРС, 33 състав за връщане на молбата на С. за отмяна на влязлото в сила решение по същото дело. С определение № 30 от 12.01.2015г., настоящият състав е върнал като недопустима-насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт частната жалба на С. срещу определение № 717 от 16.10.2014г. С разпореждане от 04.02.2015г. съдията докладчик е върнал като просрочена частната жалба срещу определение № 30 от 12.01.2015г., като е съобразено, че С. е уведомен за възможността за обжалване на 26.01.2015г., срокът изтича на 02.02.2015г.- присъствен ден, а върната частната жалба е постъпила на 03.02.2015г. На 05.03.2015г. е постъпила нова „частна жалба”, която по съществото си е искане за възстановяване на пропуснат срок-твърди се, че след получаване на уведомлението на 26.01.2015г., С. получил здравословна криза, на 30.01.2015г. бил приет в болница”Т.”, където бил прегледан, а на 02.02.2015г. бил на спешен преглед в „Пирогов” и същият ден хоспитализиран. Приложени са писмени доказателства, като относими към релевантния период са документ за платен преглед на 30.01.2015г. и амбулаторен лист от 02.02.2015г. Медицински документи за хоспитализация не са представени, както няма и доказателства във връзка с твърдението за влошено здравословно състояние за периода от 26.01. до датата на прегледа на 30.01.2015г. При тези данни съставът на ВКС приема за неоснователни твърденията, че пропускането на срока за депозиране на частната жалба срещу определение № 30 от 12.01.2015г. произтича от особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК, които страната не е могла да преодолее. Върната частна жалба е с ръкописен текст, изготвена е лично от С.-т.е.без ползване на адвокатска помощ. През периода извън датите 30.01.2015г. и 02.02.2015г. за страната е съществувала възможност за депозиране на частната жалба, тъй като не са установени обективни пречки за това. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.