Определение № 128 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2019 г.

Производството е по чл. 23 ГПК Постъпила е молба от адв.Б. Ю., процесуален представител ДП„Държавно Югозападно Предприятие”-Благоевград в качеството му на страна по гр. дело № 1487 /2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. С определение №878 от 18.12.2019г, постановено от настоящия състав на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато до касационно обжалване решение № 141 от 10.01.2019г по в.гр.дело № 735/2018г. на Благоевградски окръжен съд, по касационна жалба на Я. К. Х. от [населено място] и Д. К. Х. от [населено място]. Искането за отвод на състава е заявено от ответника по делото, предвид следното: По ч.гр.д №4456/2017г на на ВКС, ІІІ г.о настоящият съдебен състав е разгледал, като последна инстанция и по реда на чл.274,ал.3 т.1 ГПК ,частната жалба на Я. К. Х. и Д. К. Х. срещу постановено преграждащо определение №3978 от 25.07.2017г по ч. гр.дело № 432/2017г на Благоевградски окръжен съд, с което е била оставена без уважение частна жалба на тези жалбоподатели срещу определение №2955 от 06.04.2017г на първоинстанционния Благоевградски районен съд за прекратяване на образуваното гр.д. 1104 /2016г поради недопустимост на исковете на частните жалбоподатели по чл. 59,ал.1 ЗЗД предявени срещу ДП «Югозападно държавно предприятие». С определение №499/2017г по ч.гр.д №4456/2017г на на ВКС, ІІІ г.о в отговор на правен въпрос към кой момент на ползване на дървесина от гори е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ като ред за обезщетяване - преди окончателното възстановяване на имота на правоимащите собственици или и след това, е посочено че предвидения в чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ ред за компенсация при разместването на благата изключва общия исков ред за защита при неоснователно обогатяване за определни добиви и спрямо определени лица само до окончателното приключване на реституционнята процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Целта на законодателя е да компенсира признатите собственици за времето до приключването на реституционната процедура включително, а не да отрече или ограничи правата им да се ползват в пълна степен от благата на своето притежание и да ги защитават по общия исков ред, след като собствеността е вече възстановена с последователното осъществявяане на всички ементи от фактическия състав на реституцията.Предвид дадения отговора на въпроса, съставът на ВКС ІІІ г.о е приел частната жалбата за основателна и е отменил като незаконосъобразно потвърждаването на определението за прекратяване на делото поради недопустимост на иска заради наличието специалния ред за обезщетяване по чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ в настоящия случай, върнал е делото на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете В мотивите на определението на ВКС е посочено ,че възраженията на ответника следва да намерят обсъждане при решаване на спора по същество след съобразяване с доказателствата за възстановено право на собственост, представени по делото, постановеното решение на ЕСПЧ по спора на ищите Х. с държавата и при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 5/2011г. от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/11 г. на ОСГК на ВКС. След връщането на делото за разглеждане на спора по същество, са постановени решение №4723 от 21.05.2018г на РС Благоевград и решение № 141 от 10.01.2019г по в.гр.дело № 735/2018г. на Благоевградски окръжен съд. При гореизложените обстоятелства, искането на ДП „Държавно Югозападно Предприятие”-Благоевград за отвод на състава се основава на чл. 22, ал.1 т.5 и т.6 ГПК. Страната не споделя становището,изразено в отговор на правен въпрос в определението .Счита, че искът е недопустим и изтъква ,че и след връщането на делото за разглеждане по същество поддържа това възражение – по въпроса за допустимостта на иска въпреки разпоредбата на чл. 9, ал.2 ЗВСГЗГФ. Изтъква ,че настоящият състав на ВКС има изразено предварително становище по него, а същият предстои да бъде разрешен. Основанието по чл.22, т.6 ГПК се сочи,за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастността на състава и за да се осигури правото на справедлив процес по чл. 303 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице обстоятелство по чл. 22, ал.1, т.5 ГПК и основание за отвеждане на настоящия състав на ВКС поради участие в делото по смисъла на тази норма. Съгласно действащия процесуален ред, както постановяването на преграждащи определения от първоинстанционния състав на съда, така и произнасянето по частни жалби срещу такива определения по реда на гл. двадесет и първа ГПК от съдебни състави на по- горните инстанции, не обективират участие в решаване на делото,а единствено разрешаването на процесуални въпроси, какъвто е и този за наличието на положителни и отсъствието на отрицателни предпоставки за разглеждане на предявения иск.Поради това и независимо от изхода на тези производства разглеждането на делото продължава с постановяване на решение по същество от същия състав на съда ,постановил и ревизираното определение, а при обжалването на постановените решения, от разпределението на делата на случаен принцип в съответната инстнация не се изключват съдиите, разгледали частна жалба по същото дело. В конкретност, с постановяване на определение по ч.гр.д №4456/2017г на на ВКС, ІІІ г.о настоящият съдебен състав не е участвал в „решаване на делото” по смисъла на закона. Не е налице и основание по чл.22, ал.1 т.6 ГПК, поддържано от страната с мотив да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастност.Според нормата,която е процесуална и поради това императивна, основание за отвод при посоченото основание са не всякакви, а основателните съмнения за безпристрастие и съдиите са длъжни да обосновават приет отвод само с тях.Критерият е обективен.Не са обективно основание за съмнение по смисъла на нормата правните разрешения в актовете на съдебния състав по юрисдикция, постановени в рамките на процесното или друго дело. Преценката дали да се разгледа един иск, за да се разреши от съда правния спор,или е дължимо и следва десезиране на съда от разглеждането му, обективирана с акт по съответния ред, не е въпрос на пристрастие. Спазването на закона, а не отстъпването от него осигурява на страните справедлив процес. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение,