Решение № 2174 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Б. П. срещу Решение № 34746/23.10.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8995/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Б. П. срещу писмо № РЛЦ22-ГР94-2086-8 от 13.07.2023г. на кмета на Столична община, район „Лозенец“; К. Б. П. е осъдена да заплати на Столична община сумата от 130 лева юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС), като дори не е индикирал, че решението е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция. Отделно от това е игнорирал и не е обсъдил представеното доказателство, че друго равностойно място не е било предложено на детето, поради липсата на свободни места. Излага съображения, че съдът е превишил правомощията си като е извел материалноправно основание за отказа, каквото административният орган не е формулирал, както и че неправилно е приложил чл. 8 и чл. 10 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76 от 5.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 20 от 9.03.2021 г., изм. и доп., бр. 79 от 21.09.2021 г., в сила от учебната 2021 – 2022 г., наричана за краткост Наредбата приета с ПМС № 76/2021 г., или Наредбата. Счита, че неправилно съдът е приел, че неучастието в текущи класирания води до отпадане на правото на компенсации, както и че неправилно е приел за приложима „Наредба за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община “. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Тодорова. Ответникът по касация – Кметът на Столична община (СО), район Лозенец оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Детето Д. А. Г. е кандидатствало за класиране през учебната 2022/2023г. през май 2022г. Не е класирано за тази учебна година. Продължавало е да участва в текущи класирания до 18.11.2022 г. в пет детски градини. Тъй като не е прието поради липса на свободни места, е продължило да се обучава в ЧДГ „Ян Бибиян“, съгласно договор от 14.05.2021г., продължен за 3 год. с анекс от 14.05.2022г. Съгласно анекс към договора от 13.04.2023г. таксата на детската градина се изменя на 900лв. месечно, считано от 01.06.2023г. К. П. е подавала заявления за компенсиране на разходите за обучение и отглеждане на детето в ЧДГ, както следва: 1) на 04.11.2022г. за периода 14.09.-31.10.2022г., което е уважено до размера, определен от МОН; 2) на 05.01.2023г. за периода 01.11.-31.12.2022г., което е уважено до размера, определен от МОН; 3) на 06.03.2023г. за периода 01.01.-28.02.2023г., което не е уважено и е постановен отказ с рег. № РЛЦ22-ГР94-2086 от 14.03.2023г., който няма данни да е оспорен по съдебен ред в срок; 4) на 21.04.2023г. за периода 01.03.-30.04.2023г., което не е уважено и е постановен отказ с рег. № РЛЦ23-ЕВ00-192 от 26.04.2023г., който е оспорен; 5) на 06.07.2023г. за периода от 01.05. до 30.06.2023г., което не е уважено и по което е постановен процесният отказ. Към всяко заявление за компенсиране са приложени съответните документи, удостоверяващи размера на таксата в ЧДГ и доказателства за плащането й. Следващото класиране, след 18.11.2022г., в което детето е участвало, е на 12.05.2023г. за учебната 2023/2024г. Същото отново не е класирано. При следващо текущо класирано детето е класирано в ДГ № 175 „Слънчеви лъчи“, за което родителят е получил уведомление на 06.10.2023г. Детето е записано в тази детска градина, съгласно потвърждение от 18.10.2023г. Искането от 06.07.2023г. за компенсации за периода от 01.05.2023г. до 30.06.2023г. е разгледано от комисия, назначена със Заповед № РД-09-78 от 15.04.2021г. на кмета на СО, район „Лозенец“. Установено е, че детето не е кандидатствало за прием по реда на чл. 59, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) в държавна или общинска детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, в текущите класирания на 25.11.2022г., 13.01.2023г., 27.01.2023г., 10.02.2023г. и 24.02.2023г. Поради това не е прието, че не е изпълнено изискването за компенсиране на разходите за обучаването му в ЧДГ за учебната 2022/2023г. За установяване компетентността на кмета на СО, район „Лозенец“ е представена Заповед № СОА21-РД09-414 от 16.03.2021г. на кмета на СО. С оглед изложените фактически установявания, съдът след анализ на разпоредбите на чл. 283, ал. 12, ал. 15 ЗПУО, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 8 от Наредбата приета с ПМС № 76/2021 г. е приел, че с оглед посоченото фактическо основание, правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Посочил е, че в случая със Заповед №СОА21-РД-09-414/16.03.2021г. на кмета на Столична община компетентността за издаване на отказ за компенсиране на разходите, е делегирана на кметовете на райони. Делегираното е извършено при спазване принципа по чл.10, ал.1 АПК на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9, изр. 1, предложение първо ЗМСМА, поради което е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Приел е, че заповедта съответства на материалния закон. Посочил е, че правилно ответникът е посочил, че не е налице условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата приета с ПМС № 76/2021 г. В тази връзка е изложил съображения, че условието е било налице до 18.11.2022г., когато детето последно е кандидатствало за прием за учебната 2022/2023г., но не е прието поради липса на свободни места. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 10, чл. 14, ал. 13 от Наредба за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община , наричана за краткост НПДОСДЯДГПГОУТСО и отчитайки, че жалбоподателят не оспорвал, че в периода 18.11.2022г – 12.05.2023г. не е участвал в класиранията, съдът е изложил съображения, че условието за изплащане на компенсации е било налице до 18.11.2022г., когато детето последно е кандидатствало за прием за учебната 2022/2023г., но не е прието поради липса на свободни места. Затова на същия са изплатени компенсации до края на 2022г. От началото на 2023г. родителят не е участвал в нито едно класиране за учебната 2022/2023г. На 12.05.2023г. е проведено класиране за следващата учебна 2023/2024 година. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилни са изводите на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата, когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Кметът на СО, район „Лозенец“ е компетентен да издаде обжалвания акт въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА правомощия съгласно Заповед № СОА21-РД-09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община, както правилно е приел и решаващият съд. Делегираното е извършено при спазване принципа по чл. 10, ал. 1 АПК на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1 т. 9, изр. 1, предложение първо ЗМСМА, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. С тази норма при използване от законодателя на достатъчно ясна публично правна терминология относно термина „възлагане“ и при липса на изрично въведено ограничение, на практика е дадена възможност за делегиране на широк кръг от правомощия, т.е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване /в случая придобита с разпоредба подзаконов нормативен акт/. В настоящия казус определената с подзаконовия нормативен акт функция по издаване на мотивиран отказ за компенсиране на извършените от родителите разходи при условията и по реда на Наредбата приета с ПМС № 76/2021 г. е прехвърлена на друг административен орган - на кмета на съответния район. Не се касае за липса на нормативна възможност за прехвърляне на компетентност поради неконкретизиране на точните правомощия, които могат да се възложат на кметовете на райони. Същите са конкретно опредени в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата и са прехвърлени в този обем със съответния акт. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт съответства на материалния закон и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При безспорно установения факт, че в периода 18.11.2022г. – 12.05.2023г., което не се отрича от касатора, детето не е участвало в класиранията, правилно съдът е приел, че не е било изпълнено изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата приета с ПМС № 76/2021 г., за да получи право родителя на компенсация. Оплакването в касационната жалба, че съдът не е индикирал, че решението се постановява след повторно разглеждане на делото е основателен, защото действително в решението не е посочено, че производството е по реда на чл. 226 АПК. Това обаче не може да се разглежда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не води до отмяна на решението само на това основание. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е изпълнил указанията дадени от ВАС с решението по адм. дело № 4629/2024 г. Събрал е като доказателство по делото писмо № към РЛЦ23-ЕВ00-192