Определение № 86 от 21.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1973/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], общ. Троян, чрез процесуален представител, молба за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 60196 от 06.10.2021 г., като се осъди търговското дружество, подало касационната жалба срещу въззивното съдебно решение, да му заплати направените в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 898 лв. с ДДС, съгласно приложен към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по молбата – „Вико“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК, не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо ГПК, в който определението, чието допълване в частта за разноските се иска, е могло да бъде обжалвано, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Производството по т.д. № 1973/2021 г. по описа на ВКС е било образувано по касационна жалба на „Вико“ ЕООД срещу решение № 101 от 05.05.2021 г. по в.т.д. № 372/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново в осъдителната му част. С определение № 60196 от 06.10.2021 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК поради оттегляне на подадената касационна жалба срещу постановеното въззивно решение и десезиране на ВКС от разглеждане на спора. Настоящият молител, ответник по касация, е направил искането си за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в размер на 2 898 лв. с ДДС още с подадения чрез процесуалния му пълномощник по делото отговор на касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по това искане с прекратителното си определение. Тъй като с последното е прекратено касационното производство поради оттегляне на касационната жалба, ответникът по касация има право на тези разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение