Определение № 6391 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на П. В. М. от гр. София, насочени против Определение № 11365 от 21.12.2023г., постановено по адм. дело № 1483/ 2022г. по описа на Административен съд– София- град (АССГ), с което е върната частната му жалба срещу Определение № 1432 от 21.02.2022г. по адм. дело № 1483/2022г. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. От ответната страна кмета на Столична община не е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. С обжалваното определение, съдът е върнал частната жалба на П. М. срещу определение № 1432 от 21.02.2022г., постановено по адм.дело № 1483 от 2022 г. по описа на АССГ, поради това, че не са отстранени нередовности на частната жалба, посочени в разпореждане от 29.03.2022г., а именно да уточни каква част от определението оспорва и на какви конкретни основания, както и да внесе държавна такса в размер на 30 лв. или декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, да представи жалба, приподписана от адвокат или удостоверение за юридическа правоспособност. С влязло в сила на 08.12.2023г. определение № 10070/22.12.2022г. е отхвърлено искането на М. за освобождаване от държавна такса в настоящото производство. Съдът посочил, че в срокът за отстраняване на нередовности, изтекъл на 15.12.2023г., държавна такса не е внесена и нередовностите не са отстранени, поради което на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК върнал частната жалба. Обжалваното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Реализирането на потестативното процесуално право на оспорване, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. С разпореждане на АССГ са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата. По делото е безспорно обстоятелството, че указанията на основание чл. 235а АПК, за изправяне на недостатъците по частната жалба са съобщени надлежно на лицето на 05.04.2022г. Жалбоподателят не е изпълнил изискванията в срока до 15.12.2023г. и с това не е отстранил нередовностите. Неоснователно е изразеното от жалбоподателя твърдение, че не дължи държавна такса. Съгласно чл. 235а АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лева за граждани, държавни и общински органи и 150 лева за организации. Изключение е предвидено за частни жалби по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая делото няма такъв предмет, а жалбоподателят не е лице, освободено от държавна такса, поради което дължи изпълнение на дадените указания. Изпълнението на указанията не се констатира и към настоящия момент, тъй като липсва внесена държавна такса. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването обосновано и правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия, като частната жалба е върната, а образуваното по нея производство– прекратено. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане на адм. съд, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение