Определение № 1419 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1174/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Н. И. от гр.София. Жалбата е срещу определение №38921 от 23.11.2025г., постановено по адм. дело №1093/2025г. от Административен съд София – град (АССГ). С него е оставена без разглеждане молбата на П. Н. И. за изменение, в частта за разноските, на съдебно решение №28049/23.08.2025г. по адм. дело №1093/2025г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ за произнасяне по същество по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Ответникът - кметът на район "Искър" - Столична община, с писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София – град в производство по чл.248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от АПК е оставил без разглеждане молбата на П. Н. И. за изменение, в частта за разноските, на съдебно решение №28049/23.08.2025г. по адм. дело №1093/2025г. За да постанови този резултат административният съд е счел, че съдебният акт по адм. дело №1093/2025г. (решение №28049/23.08.2025г.) е обжалваем и затова срокът, в който страните са могли да искат неговото изменение или допълване, е 14-дневен от съобщаването му. В случая актът бил съобщен на П. Н. И. на 24 септември 2025г. и 14-дневният срок по чл.248, ал.1, предл. 1-во ГПК бил изтекъл на 08 октомври 2025г. – сряда, присъствен ден. Затова подаденото на 24.10.2025г. искането за изменение на решението в частта за разноските било направено след изтичане на преклузивния срок. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените в него мотиви, предвид следното. Производството по адм. дело №1093/2025г. на Административен съд София – град е било образувано по жалба на П. Н. И. срещу заповед №РИС25-РД48-5/16.01.2025г. на кмета на район „Искър”, Столична община. С нея е отменена заповед за настаняване №77-Н-9/15.07.2005г. на кмета на район „Искър“ и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем с П. Н. И. за общинско жилище, намиращо се в гр. София, [жк], [адрес]. Административен съд София – град е разгледал спора в производство по чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и с постановеното решение №28049/23.08.2025г. е отменил оспорената заповед №РИС25-РД48-5/16.01.2025г. на кмета на район „Искър”, Столична община. Съгласно чл.46, ал.5 от ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т. е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. Изключването на касационния контрол е изрично установено със закон, както изисква чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Предвид изложеното решение №28049/23.08.2025г. по адм. дело №1093/2025г. на АССГ не е подлежало на касационно оспорване, въпреки неправилното посочено в него, че то може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му. Според чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая тъй като решение №28049/23.08.2025г. е било необжалваемо, то е приложима втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК, според която искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските може да се прави в едномесечен срок от постановяването на решението, или до 23.09.2025г. В този смисъл подаденото на 24.10.2025г. искане е било просрочено, както правилно е приел като краен резултат административният съд. За прецизност следва да се посочи, че дори при обжалваемост на съдебното решение, искането за неговото изменение пак е просрочено. Така е, защото в този случай решението е съобщено на 24.09.2025г. и при приложение на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК искането за изменение на решението е могло да се направи в срока за обжалване - до 08.10.2025г., която дата е сряда (присъствен ден), както е приел административният съд. Затова подаденото на 24.10.2025г. искане пак е просрочено. Същевременно в приложимата нормативна уредба на чл.248, ал.1 от ГПК няма предвидена хипотеза срокът да започва да тече от съобщаването на решението и този срок да е едномесечен, както неправилно счита частният жалбоподател. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, което налага оставянето му в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова П. Н. И. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата от 100лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,