Определение № 457 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1745/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Х. И. от [населено място], представлявана от адв.Д. М., срещу разпореждане от 18.05.2018г. по гр.д. № 2769/2017г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е върната като просрочена касационната й жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 593 от 12.03.2018г. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК /ДВ, бр.86/2017г./. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното въззивно решение на САС, след отмяна на решение № 1095 от 20.02.2017г. по гр.д. № 14940/2014г. на СГС, са отхвърлени като погасени по давност предявените от Х. Х. И. срещу В. С. И. искове с правно основание чл.534 ТЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 26 900 щ.д. и законната лихва върху тази сума, считана от 01.10.2014г. до изплащането й. Решението на въззивния съд е съобщено на ищцата чрез нейния процесуален представител адв.Д. М. на 19.03.2018г. На 20.04.2018г. пред апелативния съд е депозирана касационна жалба от частната жалбоподателка срещу въззивното решение. С обжалваното разпореждане съдът е счел подадената касационна жалба за просрочена и на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК я е върнал. С оглед така установените факти настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за връщане на подадената касационна жалба. Основателно е оплакването на частната жалбоподателка, че съдът при броенето на едномесечния срок за обжалване не е съобразил нормата на чл.61, ал.2 ГПК, в редакцията й от 27.10.2017г., ДВ, бр.86/2017г., влязла в сила на 01.11.2017г. Съгласно посочената разпоредба, сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154, ал.1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл.329, ал.3 ЗСВ. В настоящия случай касационната жалба е подадена след влизане в сила на новосъздадената разпоредба, поради което същата е относима към преценката за спазване на срока за обжалване. Едномесечният срок за подаване на жалбата е започнал да тече от деня на съобщението – 19.03.2018г. Броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, същият е следвало да изтече на 19.04.2018г., но на основание чл.61, ал.2 ГПК е спрял да тече за дните на официални празници по чл.154, ал.1 КТ – 06.04.2018г. /Велики петък/, 07.08.2018г. /В. събота/, 08.04. – 09.04.2018г. /В. – неделя и понеделник/, като е възобновен на 10.04.2018г. При отчитане на празничните дни, през които срок не е текъл, едномесечният срок е изтекъл на 23.04.2018 г. – понеделник /присъствен ден/. По изложените съображения и на основание чл.61, ал.2 ГПК, настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена в предвидения в чл.283 ГПК срок и следователно не е просрочена, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение