Определение № 1516 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 758/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 5678/01.04.2024г., на М. В. Г., чрез пълномощник адвокат Ж. Т.. В нея е релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК.Искането е за изменение в частта на разноските на постановеното по делото определение № 637/18.03.2024г. чрез намаляване на присъдените в полза на ответната страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна -Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Съставът на ВКС, въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по делото определение № 637/18.03.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1535/12.12.2022г. по възз.гр.д. № 3024/2022г. на Софийски апелативен съд. В полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационна жалба в размер на 4 200лв. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая фактическата и правна сложност на делото се определя от предмета на делото - пряк иск на пострадалото лице против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ като представително национално бюро на здастрахователите в Република България в Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“ и ЗЗ “ГО“ на автомобилистите за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 150 000лв. до 200 000лв., поставените множество въпроси в касационната жалба на ищцата, по която е подаден отговор от Сдружението, обемът на подадения отговор на касационната жалба, а от друга страна това, че определението е постановено в закрито заседание. С оглед на това и при незадължителения за съда и страните минимален размер по чл. 7, ал. 2, т.4 от НМРАВ, настоящият състав намира, че направените от Сдружението разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200лв. за подаване на отговора на касационната жалба на ищцата съответстват на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство в селективната му фаза. Ето защо, те не следва да бъдат намалявани, при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Като обобщение, искането за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран от това, съставът на ВКС: